— Съжалявам, господин Ръсел, сигурно ще ме помислите за педант, но в условията на договора се казва пределно ясно, че чекът трябва да се подпише лично от купувача, а не от упълномощени от него лица.
— Но ние представляваме фирмата, сметката й е при нас.
— В такъв случай не би било трудно клиентът ви да подпише чека от името на фирмата — отбеляза господин Кук.
— Но защо… — подхвана пак Том.
— Не съм в правото си да тълкувам решенията на нашите избраници, господин Ръсел, но след бъркотията, която се получи миналата година с договора с Олдрич, и въпросите, които госпожа Хънтър ми задава всеки ден… — Той въздъхна тежко. — Та след всичко това нямам друг избор, освен да се придържам към буквата, а и към духа на договора.
— Но какво мога да направя сега, не е ли вече твърде късно? — попита банкерът.
— До пет следобед разполагате с достатъчно време, за да донесете чек, подписан от купувача. Не го ли сторите, парцелът ще бъде предложен на другия кандидат за три милиона и петстотин хиляди, а съветът ще очаква от вас да покриете разликата от сто хиляди.
Том изтича в дъното на залата.
— Чековата ти книжка у теб ли е?
— Не — отвърна Джулия. — Нали ми каза, че „Ръсел“ ще покрие цялата сума, а в понеделник аз ще преведа разликата?
— Да, така ти казах — потвърди Том, като умуваше какво да направи. — Нямаме друг избор, трябва веднага да се върнем в банката — добави той. Погледна си часовника — наближаваше четири часът следобед. — Да го вземат мътните — изруга Том — даваше си сметка, че ако не е заминал на почивка, Нат е щял да забележи това условие в договора и да предвиди последиците.
Докато вървяха от кметството към банка „Ръсел“, която беше съвсем наблизо, Том обясни на Джулия за какво е настоял господин Кук.
— Това означава ли, че съм изгубила търга, да не говорим пък за стоте хиляди?
— Не, вече съм измислил как да се измъкнем от положението, но трябва да си съгласна и ти.
— Съгласна съм, стига да получа парцела — отвърна младата жена. — Ще постъпя както ме посъветваш.
Веднага щом влязоха в банката, Том отиде в кабинета си, вдигна телефона и повика главния касиер Рей Джаксън. Докато го чакаше, извади празна чекова книжка и започна да изписва с думи сумата от три милиона и шестстотин хиляди долара. Главният касиер почука и влезе в кабинета на председателя на управителния съвет.
— Прехвърли, Рей, три милиона и шестстотин хиляди долара в сметката на госпожа Къркбридж.
Главният касиер се поколеба.
— Сумата е голяма, трябва писмено нареждане, за да я преведа. Това надхвърля правата ми — допълни той.
— Да, разбира се — рече банкерът и извади от горното чекмедже стандартния формуляр, който попълни припряно.
Не спомена, че това е най-голямата сума, за която някога е давал разрешение да бъде прехвърлена. Приплъзна формуляра към главния касиер, който го прочете внимателно. Явно му се искаше да оспори решението на председателя на управителния съвет, но не посмя да го стори.
— Незабавно — натърти Том.
— Да, господин председателю — рече Рей Джаксън и излезе точно толкова бързо, колкото и беше дошъл.
— Смяташ ли, че е разумно? — попита Джулия. — Не се ли излагаш на излишен риск?
— Вече притежаваме парцела и твоя половин милион, няма как да загубим. Както би се изразил Нат, печалбата ни е в кърпа вързана. — Обърна чековата книжка и помоли Джулия да я подпише и да напише под подписа името на фирмата. После я провери и каза: — Дай да се връщаме още сега в кметството.
Опита се да запази самообладание, докато криволичеше на бегом между колите по Мейн Стрийт и тичаше нагоре по стълбите пред кметството. Наложи се да поизчака Джулия, която обясни, че й било трудно да не изостава на тия високи токове. Влязоха отново в сградата и Том видя с облекчение, че господин Кук още седи зад писалището в дъното на залата. Щом забеляза, че те вървят към него, председателят на градския съвет се изправи.
— Връчи чека на върлинестия плешив мъж и се усмихни — каза Том.
Джулия изпълни дословно напътствията му и бе възнаградена със сърдечна усмивка. Господин Кук огледа внимателно чека.
— Както личи, госпожо Къркбридж, всичко е наред, но ми покажете и документ, който да удостоверява самоличността ви.
— Разбира се — рече жената и извади от дамската си чанта шофьорската книжка.
Господин Кук се взря в снимката и подписа.
— Не сте излезли много добре — отбеляза той. Джулия се усмихна. — Чудесно. Сега остава само да подпишете от името на фирмата и трите необходими документа.
Джулия подписа трите екземпляра на договора с кметството и връчи единия на Том.