— Дръж го, докато преведат парите — пошушна му тя. Господин Кук си погледна часовника.
— В понеделник сутрин ще представя чека, господин Ръсел — рече той, — и ще ви бъда признателен, ако го осребрите възможно най-бързо. До изборите остават броени дни, не искам да давам на госпожа Хънтър повод за излишни нападки.
— Ще го осребрим в деня, в който го представите — обеща Том.
— Благодаря ви, господине — отвърна господин Кук, въпреки че често играеше с него голф в местния клуб.
На Том му идеше да прегърне Джулия, но се сдържа.
— Ще отскоча до банката да кажа, че всичко е минало добре, после можем да идем до нас.
— Наистина ли се налага да ходиш в банката? — попита тя. — Нали ще донесат чека за осребряване чак в понеделник сутрин?
— Така си е — съгласи се банкерът.
— Ох, ами сега! — възкликна младата жена и след като се наведе, изу една от обувките си. — Докато съм тичала по стъпалата, съм си счупила тока.
— Извинявай, аз съм виновен, можех и да не те карам да тичаш от банката до тук — заоправдава се Том. — Оказа се, че сме имали предостатъчно време.
— Не се притеснявай — усмихна се Джулия, — но ако докараш колата, ще те чакам долу при стълбите.
— Да, разбира се — рече той.
Слезе на бегом по стъпалата и притича през паркинга. След няколко минути отново беше пред кметството, ала Джулия я нямаше никъде. Дали пак не беше влязла вътре? Том поизчака няколко минути, но тя не се появи. Изруга, изскочи от колата, която беше паркирал неправилно, и хукна нагоре по стълбите. Нахълта в сградата и намери Джулия при един от телефонните автомати. Тя затвори веднага щом го видя.
— Тъкмо съобщавах, скъпи, в Ню Йорк какъв удар си направил, от фирмата са наредили на банката до края на работното време да ви прехвърлят три милиона и сто хиляди Долара.
— Радвам се — рече Том, докато се връщаха бавно към автомобила. — Дали да не вечеряме някъде в града?
— Не, предпочитам да се върнем у вас и да хапнем сами на спокойствие — отвърна младата жена.
Когато Том зави към алеята пред дома си, Джулия вече си бе съблякла палтото, а докато стигнат до спалнята на горния етаж, тя бе оставила след себе си пътека от дрехи. Том бе по бельо, а Джулия си сваляше чорапа, когато иззвъня телефонът.
— Не вдигай — рече младата жена, сетне приклекна и смъкна боксерките на Том.
— Не вдига никой — каза Нат, — сигурно са отишли да вечерят навън.
— Толкова ли не можеш да почакаш до понеделник, нали се прибираме? — попита Су Лин.
— Мога, защо да не мога — призна от немай-къде Нат, — просто исках да разбера дали Том е сключил сделката за Седър Уд и на каква цена.
33.
„ОСПОРВАНА НАДПРЕВАРА“, ето какво гласеше в деня на изборите написаното с големи букви заглавие върху първата страница на „Вашингтон Поуст“. „ИЗРАВНЕНИ СИЛИ“ пък беше мнението на „Хартфорд Курант“. Първото се отнасяше за Форд и Картър, двамата кандидати за Белия дом, второто — за местната битка между Хънтър и Давънпорт за щатския Сенат.
— Сега е важно само да накараме нашите привърженици да гласуват — оповести Хари, след като в шест сутринта откри последното заседание на предизборния щаб.
Вече бе безсмислено да обсъждат тактиката, изявленията за медиите, подхода. След като бъдеше пусната първата бюлетина, всеки около заседателната маса щеше да получи нови задачи.
Екип от четирийсет души щеше да отговаря за автомобилите и да бъде въоръжен със списъци на избирателите, които трябва да бъдат откарани до най-близката секция: възрастни, инвалиди, мързеливци и дори тарикати, които злорадстваха при мисълта, че ще отидат с кола до урните, колкото да гласуват за другия кандидат.
Втората група, която определено бе и най-многобройна, щеше да отговаря за телефоните в предизборния щаб.
— Ще работят на смени от по два часа — обясни Хари — и ще звънят на нашите привърженици, за да им напомнят, че изборите са днес, а после да се уверят, че те са подали своя глас. До края на избирателния ден в осем часа ще се наложи да звъните на някои по три-четири пъти.
Следващата група се състоеше от, както ги описа Хари, любимите аматьори, към които бяха прикрепени преброителите в избирателния район. Те щяха да следят постоянно как върви гласуването по секциите. Някои щяха да отговарят за по хиляда избиратели, други — за цели три хиляди, в зависимост от това дали районът е градски или селски.
— Те са гръбнакът на партията — напомни Хари на Флечър. — Веднага щом бъде пусната първата бюлетина, ще сложат пред всяка избирателна секция доброволци, които да отмятат имената на явилите се пред урните избиратели. На половин час списъците ще се връчват на куриери, които да ги разнасят по къщите на преброителите — там има пълен списък на избирателите, опънат върху маса или закачен на стената. Върху него доброволците ще задраскват с червено имената на всички, гласували за републиканците, със синьо — за демократите, и с жълто — на хората, за които не се знае как са гласували. Един поглед към списъка по всяко време на деня ще бъде достатъчен, та отговорникът на избирателната секция да разбере как върви гласуването. Мнозина от отговорниците са правили същото по време на доста предишни избори и са в състояние веднага да направят сравнение. Веднъж обработени, данните ще се съобщават в предизборния щаб, та отговорниците за телефоните да не си правят труда да звънят на хора, вече минали през избирателните секции.