— Капнала съм от умора, дори не мога да мисля — отвърна Марта. — Никога досега, Марио, не си се съобразявал с мнението ни, защо ти не ни избереш нещо?
— Както кажете, госпожо Гейтс, оставете на мен — възкликна съдържателят.
Когато в заведението влязоха и Джоана и Джими, Ани се изправи и им махна. Докато целуваше Джоана по бузата, Флечър надзърна през рамото й и видя по телевизора в ресторанта, че Джими Картър се е върнал в ранчото си, няколко мига по-късно президентът Форд пък се качи на хеликоптер. Как ли бяха приключили изборите?
— Идвате тъкмо навреме — рече Хари, когато Джоана седна до него, — и ние влизаме току-що. Как са децата?
След малко Марио се върна с две големи чинии спагети, подире му вървеше келнер с две гарафи бяло вино.
— Виното е за сметка на заведението — оповести съдържателят, — сигурно ще ви хареса — добави той, докато сипваше на Флечър — да го опита.
Още един човек, който не искаше да предрича резултатите. Флечър се пресегна под масата и докосна Ани по коляното.
— Ще кажа няколко думи.
— Налага ли се? — учуди се Джими, докато си наливаше втора чаша вино. — Наслушах се на твои речи, ще ми стигнат за цял живот.
— Няма да се разпростирам, обещавам — рече Флечър и се изправи — Всички, на които искам да благодаря, са на масата. Нека започна с Хари и Марта. Ако в първия училищен ден не бях седнал до ужасното им синче, никога нямаше да срещна Ани, а и Марта и Хари, които преобразиха живота ми, макар че, да ви призная, в дъното на всичко стои майка ми, настояла да уча в „Хочкис“, а не в „Тафт“. Колко различен щеше да бъде животът ми, ако се бе наложил татко! — Той се усмихна на майка си. — Благодаря ти.
Седна на мястото си точно когато Марио дойде отново при тях — носеше поредната бутилка вино.
— Не помня да сме я поръчвали — отбеляза Хари.
— Не сте я поръчвали — отвърна Марио, — праща ви я онзи господин в дъното на салона.
— Много мило! — възкликна Флечър. — Каза ли си името?
— Не, само спомена, че съжалявал много, задето не е успял да ви помогне повече по време на изборите, бил зает по работа. От редовните клиенти е — допълни Марио. — Май е свързан с банка „Ръсел“.
Флечър погледна към дъното на ресторанта и кимна, забелязал, че Нат Картрайт му маха. Изпита чувството, че го познава отнякъде.
34.
— Да ме преметне така! — затюхка се Том, пребледнял като платно.
— Добре е избрала жертвата, не можем да не й признаем и че е отделила голямо внимание на подробностите.
— Но това не обяснява откъде…
— Откъде е знаела, че ще склоним да преведем парите ли? Това е било лесната част — отбеляза Нат. — След като си е опекла работата, просто е звъннала на Рей и му е наредила да прехвърли сметката в друга банка.
— Да де, но „Ръсел“ затваря за клиенти в пет часа и повечето служители си тръгват в шест, особено в края на седмицата.
— Но само в Хартфорд.
— В смисъл? — не го разбра Том.
— Джулия е наредила на главния ни касиер да прехвърли цялата сума в банка в Сан Франциско, където е било едва два часът следобед.
— Отделял съм се от нея само за няколко минути.
— Били са достатъчни, та тя да звънне на адвоката си.
— А Рей защо не ми се е обадил?
— Опитал е, но не си бил в кабинета, а след като сте отишли у вас, Джулия е изключила телефона. Не забравяй, че когато те потърсих от Лос Анжелис, при мен беше три и половина, а в Хартфорд е било шест и половина и банка „Ръсел“ вече е била затворена.
— Колко жалко, че замина на почивка!
— Обзалагам се, че Джулия е отчела и това — натърти другият мъж.
— Но как е разбрала?
— Звъннала е на секретарката, за да поиска среща през тази седмица, и тя й е обяснила, че ще бъда в Лос Анжелис, после, веднага щом сте се видели, си го потвърдил и ти.
Том се поколеба.
— Така е, потвърдих го. Пак обаче няма обяснение защо Рей не е отказал да прехвърли парите.
— Защото ти собственоръчно си внесъл цялата сума в сметката й и в такива случаи законът е пределно ясен: ако клиентката поиска парите във влога й да се прехвърлят, нямаме друг избор, освен да изпълним волята й, както е подчертал и нейният адвокат, когато в пет без десет се е обадил на Рей. Точно тогава ти си се прибирал към вас.
— Но Джулия вече беше подписала чека и го бе дала на господин Кук.
— Точно така, и ако ти се беше върнал в банката и беше съобщил за този чек на главния касиер, той вероятно е щял да изчака с решението до понеделник сутринта.
— А тя откъде е била толкова сигурна, че ще разреша парите да бъдат прехвърлени в сметката й?
— Изобщо не е била сигурна, точно заради това е открила сметка при нас и е внесла в нея половин милион — смятала е така да ни убеди, че разполага с предостатъчно средства, за да купи Седър Уд.