Преброителите разделяха бюлетините на три купчинки: гласове за републиканците, гласове за демократите и трета, по-малка купчинка — на спорните бюлетини. В повечето избирателни окръзи в страната бюлетините се обработваха машинно, а тук, в Хартфорд, това ставаше на ръка, макар че, както всички знаеха, нещата щяха да се променят веднага щом господин Кук излезеше в пенсия.
Флечър тръгна да обикаля из залата — наблюдаваше как растат купчинките. Джими правеше същото, само че вървеше в обратната посока. Хари не се и помръдна: гледаше как разпечатват урните и почти не отклоняваше поглед от ставащото вътре в полукръга. След като бюлетините бяха изсипани върху масите, господин Кук прикани членовете на избирателната комисия да преброят гласовете и да ги подредят на купчинки от по сто.
— Ето тук наблюдателят трябва да внимава много — обясни Хари на Флечър, когато той отиде при него. — Трябва да следи някой глас да не бъде преброен повторно и да няма слепнали се бюлетини.
Флечър кимна и продължи обиколката, като от време на време спираше да погледа как върви преброяването: чувстваше се ту убеден в победата, ту потиснат, докато Джими не му напомни, че урните идват от различни секции и човек няма как да бъде сигурен коя е дошла от някой бастион на републиканците и коя — от район, където преобладават демократите.
— Артър Кук ще събере броя на всички бюлетини, ще обяви колко души са гласували и ще пресметне каква е била избирателната активност.
Флечър погледна стенния часовник — беше единайсет и нещо, върху големия екран отзад видя Джими Картър, който разговаряше с брат си Били. Първите резултати от изборите за президент показваха, че за пръв път от осем години демократите се завръщат в Белия дом. Дали и Флечър щеше за пръв път да влезе в щатския Сенат?
Насочи вниманието си отново към господин Кук, който очевидно не бързаше никак. Темпото, с което работеше, не съвпадаше с пулса на двамата кандидати. След като събра протоколите, той прехвърли заедно с другите членове на избирателната комисия цифрите върху сметачната машинка, единствената отстъпка, която бе направил на седемдесетте години. Последваха натискане на копчета, кимвания и прошепнати думи, докато накрая върху два отделни листа бяха написани две цифри. Господин Кук прекоси с царствена походка залата и се качи на сцената. Почука по микрофона и това бе достатъчно, за да се възцари тишина: множеството изгаряше от нетърпение да чуе какво ще съобщи той.
— Да го вземат мътните — изруга Хари. — Вече мина повече от час. Защо Артър се мотае толкова?
— Успокой се, де — подкани Марта. — Не забравяй, че вече не участваш в изборите.
— В изборите за щатски Сенат са гласували общо четирийсет и две хиляди четиристотин двайсет и девет души, което прави избирателна активност от петдесет и два процента и девет десети.
Без да казва нищо повече, господин Кук слезе от сцената и се върна в средата на полукръга. Членовете на избирателната комисия се заеха да проверяват една по една купчинките от по сто бюлетини и минаха цели четирийсет и две минути, докато председателят й отново се качи на сцената. Този път не се наложи да почуква по микрофона.
— Искам да ви съобщя — подхвана той, — че има седемдесет и седем спорни бюлетини, затова ще поканя двамата кандидати да дойдат при мен в средата на залата, за да решат кои от тях да смятаме за действителни.
За пръв път от сутринта Хари се завтече и сграбчи Флечър за ръката още преди той да е отишъл при господин Кук в полукръга.
— Това означава, че който и да води, преднината му е по-малко от седемдесет и седем гласа, иначе Кук нямаше да се занимава да ви иска мнението. — Младежът кимна. — Избери някого, който да провери вместо теб тези решаващи бюлетини.
— Не е трудно — отвърна Флечър. — Избирам теб.
— Не ставам — възрази Хари. — Ако дойда аз, госпожа Хънтър ще бъде нащрек, трябва ти човек, който според нея не я застрашава.
— Тогава Джими.
— Добре си се сетил. Хънтър ще реши, че лесно ще надделее над него.
— Криви са й сметките — оповести Джими, който беше изникнал отнякъде и бе застанал до Флечър.
— Вероятно ще ми трябваш и ти — рече загадъчно Хари.
— Защо? — попита младежът.
— За всеки случай — отвърна баща му. — Когато стане време да взимате решение за тези безценни гласове, трябва да държиш под око не Барбара Хънтър, а господин Кук.