Синове на съдбата

— И след като поразрови, какво откри? — полюбопитства другият мъж.

— Дупка.

— Дупка ли?

— Да, както личи, от сметка на клиент е изчезвала голяма сума и…

— Нямам време за Бил Алегзандър — прекъсна го Флечър, — но мен ако питаш, той не би взел и цент от сметка на клиент. Всъщност готов съм да заложа доброто си име.

— Съгласен съм. Вероятно ще ти бъде по-интересно да ти кажа, че в „Ню Йорк Таймс“ не са посочили името на другия съдружник, напуснал същия ден адвокатската кантора.

— Казвай, де.

— Това е не кой да е, а Ралф Елиот.

— И двамата са напуснали в един и същ ден! Не думай!

— Ами да.

— И каква причина е посочил Елиот? Едва ли и той е възнамерявал да излезе по-рано в пенсия.

— Не е посочил никаква причина. Жената, отговаряща в кантората за връзките с обществеността, била заявила, че Елиот го нямало и не можел да даде изявления.

— А добавила ли е нещо друго? — поинтересува се Флечър.

— Само, че той е младши съдружник, виж, пропуснала е да спомене, че освен това е и племенник на Алегзандър.

— И така, от сметката на клиент изчезва голяма сума и чичо Бил решава да си вдигне чукалата, за да не създава неприятности на кантората.

— Нещо такова — потвърди Логан.

Докато затваряше, Флечър усети, че дланите му са плувнали в пот.

* * *

Том нахълта като хала в кабинета на Нат.

— Видя ли в „Ню Йорк Таймс“ съобщението, че Бил Алегзандър е подал оставка?

— Да, името ми е познато, но не се сетих откъде.

— Точно в тази адвокатска кантора постъпи и Ралф Елиот, след като се дипломира в Станфордския университет.

— А, да — спомни си Нат и остави писалката, — и какво, станал ли е новият старши съдружник?

— Не, но именно той е другият съдружник, който е напуснал кантората. Джо Стайн ми каза, че от сметката на клиент били изчезнали половин милион долара и се наложило съдружниците да ги платят от собствения си джоб. Всички шушукат, че ги е задигнал Ралф Елиот.

— Но щом подозират Елиот, защо е напуснал старши съдружникът?

— Защото Елиот му е племенник и Алегзандър го е уредил с връзки да стане най-младият съдружник в историята на адвокатската кантора.

— „Чакай спокойно и отмъщението само ще споходи враговете ти.“

— О, съмнявам се — възкликна Том. — Но нищо чудно да споходи отново Хартфорд.

— В смисъл? — учуди се Нат.

— Елиот разправял наляво и надясно, че на жена му Ребека й било домъчняло за приятелите, та щял да я доведе в родния край.

— Жена му ли?

— Ами да. Джо каза, че наскоро се били оженили в Ню Йорк, но едва след като тя се била издула като слоница.

— Кой ли е бащата? — попита Нат едва ли не себе си.

— Открил си е сметка в клона ни в Нюингтън, явно не знае, че ти си главен изпълнителен директор на банката.

— Знае, знае, и още как! Дано само не внесе половин милион долара — подсмихна се другият мъж.

— Според Джо нямало никакви доказателства, че ги е взел Елиот, освен това Алегзандър се славел като несловоохотлив, така че не чакай да научиш нещо повече именно от него.

Нат погледна приятеля си.

— Елиот няма да се върне тук, ако не си е намерил работа. Кой ли е проявил глупостта да го вземе при себе си?

* * *

Сенаторът вдигна слушалката.

— Господин Гейтс — оповести секретарката.

— Защо ме търсиш, по работа или за удоволствие? — попита Флечър Джими.

— Е, със сигурност не е за удоволствие — отвърна той. — Чу ли, че Ралф Елиот се е върнал в града?

— Не. Логан ми звънна сутринта да ми каже, че Елиот бил напуснал „Алегзандър, Дюпон и Бел“, но не спомена, че ще се връща в Хартфорд.

— Да, станал е съдружник в адвокатска кантора „Белман и Уейланд“, ще отговаря за фирменото отделение. Всъщност се е договорил занапред кантората да се казва „Белман, Уейланд и Елиот“. — Флечър не каза нищо. — Там ли си? — попита Джими.

— Да, тук съм — отвърна приятелят му. — Знаеш ли, че тъкмо тази кантора представлява съвета?

— Да, освен това ни е най-големият конкурент.

— Пък аз си мислех, че никога вече няма да срещна този негодник.

— Е, винаги можеш да се преместиш в Аляска — пошегува се Джими. — Четох някъде, че си търсели нов сенатор.

— И да се преместя, Елиот ще ме последва и там.

— Едва ли е нужно да си губим съня — успокои го Джими. — Елиот се досеща, че знаем за липсващия половин милион, и си дава сметка, че не трябва да бие на очи, докато шумотевицата не поутихне.

— Ралф Елиот не знае какво е да не биеш на очи. Ще нахълта в града с два заредени пищова и ще тръгне да ни издирва.

* * *

— Какво още научи? — попита Нат и вдигна очи от писалището.