Синове на съдбата

— Двамата с Ребека вече имат син и са го записали в „Тафт“.

— Дано е по-малък от Люк, в противен случай ще пратя сина си в „Хочкис“.

Том се засмя.

— Сериозно ти говоря — увери го приятелят му. — Люк и бездруго си е доста чувствителен, не му трябват излишни дразнители.

— Това, че Елиот е постъпил на работа в „Белман и Уейланд“, ще има последици и за банката.

— В „Белман, Уейланд и Елиот“ — уточни Нат.

— Не забравяй, че тъкмо те са юридическият съветник на общината за строежа в Седър Уд и ако Елиот научи отнякъде, че…

— Няма откъде да научи — прекъсна го другият банкер. — пак предупреди Джулия, нищо, че са минали близо две години, не забравяй и че Рей се премести в клона в Нюингтън. Само четирима души знаят цялата истина, а аз съм женен за един от тях.

— Аз пък ще се женя за четвъртия — вметна Том.

— Моля? — ахна невярващо Нат.

— Предлагам на Джулия да се оженим вече от година и половина и снощи тя най-сетне се предаде. И така, довечера ще ви доведа на гости своята годеница.

— Каква прекрасна новина! — възкликна зарадван Нат.

— И не казвай в последния момент на Су Лин, чу ли?

* * *

— Това е камък в нашата градина — каза Хари в отговор на въпроса, зададен от Флечър.

— Ралф Елиот не си играе с разни камъни, той стреля направо на месо, ето защо трябва да разберем какво е намислил пак негодникът му с негодник — възрази младежът.

— Нямам представа — рече тъст му. — Единственото, което мога да ти кажа, е, че Джордж Търнър ми звънна да ме предупреди, че Елиот е поискал цялата документация, свързана с банката, а вчера му се е обадил отново и е почнал да разпитва за подробности около строежа в Седър Уд и най-вече за първоначалните условия в договора, който съм препоръчал на Сената.

— Защо се занимава точно със строежа в Седър Уд? Проектът явно е много успешен, молбите за предоставяне на търговска площ под наем буквално валят. Какво ли е наумил?

— Настоял е да види и стенограмите на всичките ми изказвания, както и забележките, които съм правил, докато обсъждахме поправката „Гейтс“. Никой досега не се е вълнувал от изказванията ми, камо ли пък от забележките — натърти Хари. — Наистина съм поласкан.

— Елиот ласкае само когато иска да хвърли прах в очите на някого — възрази зет му. — Припомни ми в какво точно се състоеше поправката „Гейтс“.

— Настоях купувачът на общинска земя, оценена на сума над един милион долара, да бъде обявяван публично, вместо да се крие зад банка или адвокатска кантора и ние да не знаем с кого си имаме работа. Пак според поправката веднага след подписването на договора купувачът е длъжен да внесе пълната сума, за да докаже, че фирмата му е надеждна и после да няма издънки.

— Днес всички смятат, че този подход е правилен. Всъщност и други щати последваха примера ни.

— Запитването на Елиот може да е съвсем невинно.

— Явно не си си имал работа с Ралф Елиот — натърти Флечър, — Той не знае какво означава думата „невинен“. Досега винаги е подбирал много внимателно враговете си. Не е изключено да мине няколко пъти с автомобила покрай библиотека „Гейтс“ и да реши, че не си човек, с когото си струва да си разваля отношенията. Все пак те предупреждавам, наумил е нещо.

— Между другото, казаха ли ти за Джими и Джоана? — попита тъст му.

— Не — отвърна Флечър.

— В такъв случай и аз ще си мълча. Джими сигурно държи да ти каже сам.

* * *

— Честито, Том! — възкликна Су Лин, след като отвори входната врата. — Радвам се много и за двама ви.

— Благодаря — отвърна Джулия, а Том поднесе на домакинята букет цветя.

— Кога е сватбата?

— Някъде през август — отвърна той, — още не сме определили датата, да не би вие с Люк отново да сте решили да отскочите до Дисниланд, а Нат да бъде повикан запас.

— Не, Дисниланд вече е минало — отговори Су Лин. — Представяте ли си, Люк вече говори за Рим, Венеция и дори Арл, а Нат трябва да замине запас във Форт Бенинг чак през октомври.

— Защо точно Арл? — учуди се Том.

— Защото Ван Гог е рисувал там в края на живота си — напомни Джулия точно когато при тях в стаята влезе и Нат.

— Радвам се, че си тук, Джулия, Люк иска да се допита до теб по един нравствен въпрос.

— По нравствен въпрос ли? Пък аз си мислех, че децата започват да си задават такива въпроси чак когато навлязат в пубертета.

— Не, става дума за нещо много по-важно от секса, а аз не знам отговора.

— И какъв е въпросът?

— Възможно ли е да нарисуваш шедьовър, на който са изобразени Христос и Богородица, и да си убиец?

— Струва ми се, че католическата църква не се е вълнувала никога от това — отвърна жената. — Доста от най-хубавите картини на Караваджо още си висят във Ватикана. Все пак ще се кача да поговоря с Люк.