— Ръцете върху покрива на автомобила!
Шофьорът на полицейския автомобил, който тичаше само на метър след колегата си, каза:
— Извинявайте, сенаторе, не видяхме, че сте вие. Флечър се втурна към загражденията.
— Къде е шефът ви?
— Направил е нещо като импровизиран щаб в кабинета на директора. Ще повикам някого да ви заведе, сенаторе.
— Няма нужда — спря го Флечър. — Знам пътя.
— Сенаторе… — подвикна полицаят, но вече беше късно, Флечър хукна по алеята към училището, без да подозира, че сградата е обкръжена от военни с оръжие, насочено в една посока. Изненада се, че още щом го видяха, насъбралите се побързаха да му сторят път. Странен начин да му напомнят, че е техен представител.
— Кой е пък тоя? — разкрещя се шефът на полицията Дон Кълвър, забелязал самотния силует, притичващ през двора.
— Сенатор Давънпорт — отвърна Алън Шепърд, директорът на училището, след като погледна през прозореца.
— Само той ми липсваше! — подметна полицаят.
След миг Флечър нахълта в кабинета. Дон Кълвър вдигна очи от бюрото и когато сенаторът спря пред него, се помъчи да прикрие изражението „само той ми липсваше“.
— Добър ден, сенаторе.
— Добър ден — отвърна позадъхан Флечър.
Шефът на полицията, възпълен, известен с това, че пуши пури, го изгледа мнително, въпреки това сенаторът открай време му се възхищаваше, задето не е буквоед. Кимна на Алън Шепърд и пак насочи вниманието си към полицейския началник.
— Казвайте какво става тук!
— В сградата е проникнал въоръжен мъж. Както личи, е влязъл посред бял ден през централния вход няколко минути преди края на часовете. — Полицаят се извърна към нахвърлян набързо план на първия етаж, прикрепен с лепенки за стената, и посочи квадратчето, върху което пишеше „КАБИНЕТ ПО РИСУВАНЕ“. — Не знаем да има причина да избере именно класната стая на госпожица Хъдсън, освен че това е първата врата, изпречила се пред очите му.
— Колко деца има вътре? — попита Флечър, след като насочи вниманието си отново към директора.
— Трийсет и едно и Луси не е сред тях — поясни той. Флечър се постара да не издава облекчението си.
— А въоръженият? Знаем ли нещо за него?
— Съвсем малко — рече шефът на полицията, — но от минута на минута научаваме все повече. Казва се Били Бейтс. Разбрахме, че преди около месец, малко след като са го уволнили като нощен пазач от „Пърлс“, жена му го е напуснала. Доста често са го хващали пиян на работа. През последните няколко седмици са го изхвърляли от няколко заведения, а ако се вярва на полицейския архив, дори веднъж е пренощувал в една от килиите ни.
— Добър ден, госпожо Давънпорт — поздрави директорът и стана от стола.
Флечър се обърна и видя жена си.
— Луси не е в кабинета на госпожица Хъдсън — бяха първите му думи.
— Знам, беше с мен — отвърна Ани. — Щом получих съобщението ти, я оставих при майка и веднага дойдох тук.
— Познавате ли госпожица Мери Хъдсън? — попита полицаят.
— Алън със сигурност ви е обяснил, че я познават всички, тя се е превърнала в легенда. Струва ми се, че работи най-отдавна в училището. — Директорът кимна. — В Хартфорд едва ли има семейство, което да не познава човек, учил при нея.
— Бихте ли ми я описали? — извърна се Дон Кълвър към Алън Шепърд.
— Прехвърлила е петдесетте, несемейна, спокойна, строга и уважавана.
— Пропуснахте нещо — намеси се Ани. — И много обичана.
— А каква според вас става, ако е подложена на напрежение?
— Знае ли човек как ще реагира всеки от нас, ако му се случи такова нещо! — възкликна директорът. — Но не се и съмнявам, че тя ще жертва и живота си за тези деца.
— Точно от това се опасявах — рече шефът на полицията, — работата ми е да се постарая да не й се налага да го прави. — Пурата му беше угаснала. — По мое нареждане стотина души са обкръжили самото училище, на покрива на съседната сграда се е качил снайперист, той докладва, че от време на време зървал Бейтс.
— Опитахте ли се да преговаряте? — попита Флечър.
— Да, в кабинета по рисуване има телефон и през няколко минути звъним, но Бейтс не вдига. Опитахме да разговаряме с него и по мегафон, ала той пак не отговаря.
— Не сте ли мислили да пратите някого в кабинета? — поинтересува се сенаторът точно когато телефонът върху бюрото на директора иззвъня.
Шефът на полицията натисна копчето върху конзолата.