— Кой е? — ревна той.
— Секретарката на господин Давънпорт, надявах се да…
— Кажете, Сали — намеси се Флечър, — какво има?
— От новините научих, че въоръженият похитител се казва Били Бейтс. Името ми се стори познато, оказа се, че имаме папка за него — идвал е два пъти при вас.
— В папката открихте ли нещо, което да ни помогне?
— Идвал е да настоява да затегнете контрола над оръжието. Беше много убеден и настойчив. Записали сте си: „Недостатъчни ограничения, продажба на оръжие на представители на малцинствата, документ за самоличност.“
— Помня го! — възкликна Флечър. — Умен, пълен с идеи, но необразован. Браво, Сали, добре сте се справили.
— Сигурен ли сте, че просто не е луд? — попита шефът на полицията.
— Изобщо не е луд — отвърна сенаторът. — Смислен, свенлив, дори срамежлив, оплакваше се най-вече, че никой не иска да го изслуша. Понякога такива хора стигат до крайности, ако всичко друго се е оказало безрезултатно. А това, че точно когато си е изгубил работата, жена му е взела децата и го е напуснала, вероятно го е извадило от равновесие.
— Значи трябва да го изкарам от класната стая — отсече Кълвър — точно както постъпиха с онзи перко, дето се заключи с всички чиновници в данъчната служба в Тенеси.
— Не, случаят не е същият — възрази Флечър, — онзи си беше освидетелстван психопат. Били Бейтс е самотник, който иска да привлече вниманието, такива като него често идват при мен.
— Е, моето внимание наистина го привлече! — възкликна полицейският шеф.
— Вероятно точно заради това е стигнал до такива крайности — натърти сенаторът. — Ще разрешите ли да опитам да поговоря с него?
Кълвър за пръв път извади пурата от устата си — ако можеха, подчинените му щяха да предупредят Флечър: това означава, че той мисли.
— Добре, но от вас искам само едно: да го накарате да вдигне телефона, после аз ще поема преговорите. Разбрахме ли се? — Флечър кимна. Полицейският началник се извърна към своя заместник и нареди: — Кажи им, Дейл, да не стрелят — ние със сенатора излизаме отвън. — После грабна мегафона и подкани: — Хайде, сенаторе! — Докато вървяха по коридора, Кълвър отсече: — Щом излезем от входната врата, не правете повече от две-три крачки и не забравяйте: думите, с които ще се обърнете към него, трябва да са пределно прости, единственото, което искам, е той да вдигне телефона.
Флечър кимна, а полицейският шеф отвори вратата. Сенаторът пристъпи напред, спря и вдигна мегафона.
— Били, тук е сенатор Давънпорт, идвали сте при мен два-три пъти. Трябва да поговорим. Бихте ли вдигнали телефона върху бюрото на госпожица Хъдсън?
— Повторете няколко пъти! — ревна полицейският началник.
— Били, тук е сенатор Давънпорт, вдигнете, ако обичате, телефона…
Към входната врата се втурна младичък полицай.
— Шефе, той вдигна телефона, щял да говори единствено със сенатора.
— Аз решавам с кого ще говори — тросна се Кълвър. — Никой няма да ми нарежда.
Той се скри зад вратата и почти на бегом се върна в директорския кабинет.
— Обажда се началникът на полицията Кълвър. Виж какво, Бейтс, ако си въобразяваш… — Другият мъж затвори. — Да го вземат мътните — изруга полицейският шеф точно когато Флечър също влезе в помещението. — Затвори ми, трябва да опитаме пак.
— Може би не се е шегувал, когато каза, че ще разговаря единствено с мен.
Кълвър отново извади пурата.
— Добре де, но щом го поуспокоите, ще ми дадете слушалката, нали?
Върнаха се в училищния двор и Флечър пак заговори по мегафона:
— Извинявайте, Били. Бихте ли вдигнали телефона, този път ще разговаряте с мен.
Придружи полицейския шеф обратно до кабинета на директора, похитителят вече се беше обадил.
— Сенаторът току-що се върна в кабинета — увери го Шепърд.
— Тук съм, Били. Разговаряте с Флечър Давънпорт.
— Няма да мръдна оттук, сенаторе, докато шефът на полицията не махне всички тези дула, насочени срещу мен. Предайте му да ги разкара, ако не иска на съвестта му да тежи смъртта на някое дете.
Флечър погледна Кълвър, който пак махна пурата и кимна.
— Той е съгласен — каза Флечър.
— Ще ви се обадя повторно, когато видя, че всички стрелци са се изнесли.
— Добре, де — склони полицейският началник. — Предайте да се изтеглят всички без снайпериста на северната кула. Изключено е Бейтс да го вижда.
— И после какво? — попита Флечър.
— После чакаме негодникът му с негодник да се обади отново.
Нат тъкмо отговаряше на въпрос за лихвения процент, когато секретарката Линда нахълта в заседателната зала.
Всички разбраха, че е спешно: никога дотогава тя не бе прекъсвала заседание на управителния съвет. Забелязал тревогата върху лицето й, Нат веднага млъкна.