— Били Бейтс не беше никакъв триумф, Джими. И досега смъртта му ми тежи на съвестта. Ако бях по-твърд с шефа на полицията Кълвър, Бейтс и досега щеше да е жив и здрав.
— Знам, че ти го възприемаш така, Флечър, но хората си мислят друго. Доказаха го и на последните избори, когато те преизбраха. Те помнят само, че си изложил на опасност живота си, за да спасиш трийсет и едно деца и любимата им учителка. Според татко, ако онази седмица си се кандидатирал за президент, вече си щял да живееш в Белия дом.
— Как е старецът? — попита Флечър. — Чувствам се малко гузен, напоследък все не мога да отскоча и да се видим.
— Добре е, въобразява си, че и досега командва всичко и всички, макар че всъщност само планира възхода ти.
— За коя година е предвидил да се кандидатирам за президент? — усмихна се Флечър.
— Зависи дали първо няма да решиш да се кандидатираш за губернатор. Докато изкараш и четвъртия мандат като сенатор, Джим Люсъм вече ще е приключил втория си губернаторски мандат.
— Ами ако не искам да ставам губернатор?
— Ами ако папата не е католик?
— Добро утро — поздрави Логан Фицджералд и огледа насъбралите се около масата в заседателната зала. — Още преди да сте задали въпроса, отговорът е „Феърчайлд“ — допълни той.
— Ами да! Как не се сетих досега — възкликна Нат. — Като се замисли човек, биха ни посегнали точно от „Феърчайлд“ — най-голямата банка в щата със седемдесет и един клона, почти нямат конкуренция.
— Някой в управителния им съвет очевидно смята, че ние сме конкурент, който не е за подценяване — възрази Том.
— Затова са решили да ви унищожат, преди на вас да ви е хрумнало същото за тях — вметна Логан.
— Не ги виня — отсъди Нат, — на тяхно място и аз бих постъпил така.
— Знайте обаче, че е хрумнало не на човек от управителния съвет — уточни Логан. — Официалното известие, получено в Комисията по ценните книжа и борсата, е подадено от тяхно име от „Белман, Уейланд и Елиот“ и не е нужно да обявяваме награди, за да се досетим кой от съдружниците го е подписал.
— Това означава, че ни чака тежка битка — въздъхна Том.
— Така си е — съгласи се Логан. — Ето защо първото, което трябва да сторим, е да направим малка сметка. — Той насочи вниманието си към Джулия. — Колко акции изкупихте през последните дни?
— По-малко от един процент — отвърна тя. — Някой надува изкуствено цената. Снощи поисках от борсовия посредник повече информация и той ми каза, че в края на работното време акциите са скочили до пет долара и двайсет цента едната.
— Доста над реалната стойност — отбеляза Нат, — но сега вече нямаме път за отстъпление. Помолих Логан да дойде днес сутринта, за да ни каже каква според него е вероятността да оцелеем, а също да обясни какво очаква да се случи през следващите няколко седмици.
— Нека, господин председателю, ви обясня как стоят нещата към днешна дата — подхвана Логан. — За да не бъде погълната, банка „Ръсел“ трябва да притежава петдесет цяло и едно на сто от всички дялове или да има клетвена декларация от акционерите, че няма да преотстъпват своите дялове. Понастоящем членовете на управителния съвет държат над трийсет и четири на сто от дяловете, знаем и че във „Феърчайлд“ са се сдобили най-малко с шест на сто от акциите. На пръв поглед положението изглежда задоволително. Въпреки това от „Феърчайлд“ предлагат в рамките на следващите двайсет и един дни по пет долара и десет цента за акция и смятам за свой дълг да напомня, че ако решите да продадете дяловете си, само паричната им стойност ще възлезе на около двайсет милиона долара.
— Вече сме взели решение — отсече твърдо Том.
— Чудесно. В такъв случай имате само две възможности. Можете да предложите за акциите цена, по-висока от петте долара и десет цента, за колкото ги изкупува „Феърчайлд“, като не забравяте мнението на главния изпълнителен директор, че и сега те се котират доста по-високо от реалната си стойност, можете и да се свържете с всичките си акционери и да ги помолите да подпишат клетвена декларация, че няма да продават дяловете си.
— Второто — отсъди без колебание Нат.
— Очаквах, господин Картрайт, отговорът ви да е такъв, затова проучих внимателно списъка на акционерите: към днешна дата те наброяват общо двайсет и седем хиляди четиристотин и дванайсет, повечето държат малки дялове от по хиляда и по-малко акции. Въпреки това обаче пет на сто са в ръцете на трима души: две вдовици, които живеят във Флорида и притежават всяка по две на сто, и сенатор Хари Гейтс, който има дял от едно на сто.