— Как е възможно? — изненада се Том. — Всички знаят, че Хари Гейтс винаги е карал на сенаторската си заплата.
— Трябва да благодари на баща си — уточни Логан. — Доколкото разбрах, е бил приятел на основателя на банката, който през 1892 година му е предложил едно на сто от дяловете в търговското дружество.
— И колко струват те днес? — поинтересува се Том. Нат засмята на калкулатора.
— Близо половин милион, а той сигурно не го и знае.
— Синът му Джими Гейтс ми е стар приятел — допълни Логан. — Всъщност дължа именно на него сегашната си работа. Мога да ви уверя: още щом разбере, че в цялата история е забъркан и Ралф Елиот, Джими незабавно ще ви връчи клетвена декларация, че няма да продава своя дял. Ако успеете да си подсигурите тези акции и да убедите двете възрастни дами във Флорида, ще контролирате близо трийсет на сто от дяловете, което ще рече, че ви трябват още двайсет и една десета на сто, за да си поемете дъх.
— Имам опит в поглъщането на акционерни дружества и знам, че ако отчетем промяната на адреса, доверителните фондове и дори случаи като този с Хари Гейтс, който само веднъж в годината си прави труда да си проверява портфолиото, най-малко пет на сто от собствениците няма да се свържат нито с едната, нито с другата страна — отбеляза Нат.
— Съгласен съм — рече Логан. — Въпреки това няма да се успокоя, докато не разбера, че държите над петдесет на сто от дяловете.
— А какво да направим, за да придобием тези допълнителни двайсет на сто? — попита Том.
— Трябва да се потрудите къртовски — отвърна Логан. — Като начало пратете лично писмо до всички акционери, общо към двайсет и седем хиляди души. Ето какво имам предвид. — Логан подаде на всеки от управителния съвет копие от писмото. — Както виждате, съм наблегнал върху силните страни на банката, върху дългата й история и това, че е свързана с хората в областта, че е финансовата институция, която се разраства най-бързо в щата. Питам и дали искат една банка да получи накрая монопол.
— Да, искаме — възкликна Нат. — Нашата!
— Но нека не е сега — рече Логан. — Преди да одобрим писмото, бих искал и вие да внесете своя принос — то трябва да бъде подписано от председателя на управителния съвет или от главния изпълнителен директор.
— Та това са над двайсет и седем хиляди подписа!
— Да, но бихте могли да си ги поделите — усмихна се адвокатът. — Нямаше да настоявам да вършите такава Херкулесова работа, ако не бях сигурен, че нашите конкуренти ще разпратят писмо, което ще започва с: „Драги акционере“, и ще завършва със сложен с печат подпис на техния председател. Тази лична нотка може да се превърне във вододел между оцеляването и унищожаването.
— А аз мога ли да помогна с нещо? — намеси се и Джулия.
— Със сигурност, госпожо Ръсел — потвърди Логан. — Съставил съм съвсем различно писмо, което да подпишете вие и което да бъде разпратено до жените акционерки. Повечето са или разведени, или вдовици и вероятно преглеждат портфолиото си веднъж в годината. Има близо четири хиляди такива инвеститорки, така че простете се с почивката в края на седмицата. — Той плъзна по масата второ писмо. — Както виждате, съм наблегнал, че докато сте ръководели търговското си дружество, сте натрупали опит, освен това от седем години сте в управителния съвет на „Ръсел“.
— Нещо друго? — попита Джулия.
— Да — потвърди Логан и й подаде още два листа хартия. — Отидете при двете вдовици от Флорида.
— Бих могла да замина още в началото на следващата седмица — рече Джулия и си провери програмата.
— Не — отсече твърдо адвокатът. — Обадете им се по телефона още днес сутринта, а утре се качете на самолета и отидете при тях. Можете да бъдете сигурна, че Ралф Елиот вече е отскочил да ги види.
Джулия кимна и запрелиства папката, за да провери какво се знае за госпожа Блум и госпожа Харгатън.
— И накрая вие, Нат — продължи Логан, — трябва да се впуснете в доста нападателна медийна кампания, с други думи, да зарежете всичко останало.
— Какво точно предлагате да направя? — поинтересува се изпълнителният директор.
— Да наблегнете, че сте роден тук и сте се издигнали със собствени сили, че сте герой от войната във Виетнам, че сте завършили блестящо Харвардския университет и сте се върнали в Хартфорд, за да изправите заедно с най-добрия си приятел банката на крака. Можете да споменете и успехите и в кроса: американците са луднали по бягането за здраве, нищо чудно сред акционерите на „Ръсел“ да има и поклонници на джогинга. Не отказвайте интервюта, дори и да ви ги искат от списание „Мотоциклетизъм“ и „Шев и кройки“.