— А ако ние използваме свободните пари и започнем да изкупуваме техните акции веднага щом цената им падне…
— Сдобиете ли се с шест на сто от тях, сте длъжни да уведомите Комисията по ценните книжа и борсите — предупреди Логан, — а също да съобщите, че възнамерявате да погълнете „Феърчайлд“.
— Чудесно — рече Нат и след като придърпа телефона, набра номер с извънградски код. Всички мълчаха, докато той чакаше в другия край да вдигнат. — Здравей, Джо, обажда се Нат, продължаваме според плана. В десет часа и една минута пусни на пазара един милион от акциите на банката.
— Нали знаеш, че цената им ще падне главоломно — заради теб всички ще се превърнат в продавачи? — предупреди Джо.
— Дано си прав, приятелю, понеже искам точно тогава да започнеш да изкупуваш дяловете на „Феърчайлд“, но едва след като те са станали възможно най-евтини. Не спирай, докато не се сдобиеш с пет на сто и девет десети от дяловете.
— Разбрах — рече финансистът.
— И, Джо, постарай се телефонът ти да работи ден и нощ, през следващия месец се съмнявам, че ще успееш да поспиш — допълни Нат и затвори.
— Сигурен ли си, че не нарушаваме закона? — попита Джулия.
— Не се притеснявайте, не го нарушавате — намеси се Логан, — но ако осъществим замисъла си, съм готов да се обзаложа, че в най-скоро време Конгресът ще преразгледа законите за сливане на акционерни дружества.
— А честно ли е да постъпваме така? — попита пак жената.
— Не, не е честно — отвърна Нат. — И през ум не би ми минало да го правя, ако си нямахме работа с Ралф Елиот. — Той помълча, помълча и добави: — Предупредих ви, че ще го убия. Само не ви казах как.
39.
— На първа линия ви търси председателят на управителния съвет на „Феърчайлд“, на втора — Джо Стайн, и на трета жена ви.
— Свържете ме с председателя на „Феърчайлд“. Помолете Джо Стайн да изчака, а на жена ми предайте, че ще й се обадя по-късно.
— Тя каза, че било спешно.
— Ще й звънна след няколко минути.
— Свързвам ви с господин Голдблатс.
Нат предпочиташе да разполага с малко време, през което Да се поуспокои, и чак тогава да разговаря с председателя на Управителния съвет на „Феърчайлд“, и съжали, че не е казал на секретарката да му предаде да го потърси по-късно. Как да се обръща към него: с „господин Голдблатс“, с „господин председателю“ или просто с „господине“? В края на краищата той е оглавявал управителния съвет на „Феърчайлд“ още докато Нат е следвал икономика в Харвардския Университет.
— Добро утро, господин Картрайт.
— Добро утро, господин Голдблатс, какво обичате?
— Бих искал да се срещнем.
Нат се поколеба — и той не знаеше какво да отговори.
— Според мен ще бъде благоразумно, ако бъдем само ние двамата — добави банкерът. — Съ… съ… само двамата.
— Да, сигурен съм, че така е най-добре — рече Нат, — но трябва да се срещнем на място, където да не ни познаят.
— Например в катедрала „Сейнт Джоузеф“ — предложи Голдблатс. — Там надали ме познава някой.
Нат се засмя.
— Кога предпочитате да се видим? — попита той.
— Нека да е възможно най-скоро.
— Нямам нищо против.
— Например днес в петнайсет часа? В понеделник следобед в църквата едва ли има много хора.
— В петнайсет часа в „Сейнт Джоузеф“, ще се видим там, господин Голдблатс.
Още щом Нат затвори, и телефонът иззвъня отново.
— Джо Стайн — съобщи Линда.
— Какви са новините, Джо?
— Току-що закупих още сто хиляди акции на „Феърчайлд“, делът ви вече възлиза на двайсет и девет на сто. Сега акциите струват около два долара и деветдесет цента, близо два пъти по-малко от най-високата им котировка. Но имате проблем — предупреди Джо.
— Какъв?
— Ако до петък не се сдобиете с петдесет на сто от акциите, ще се изправите пред същото затруднение, на каквото преди половин месец се натъкна и „Феърчайлд“ — дано знаеш какъв ще е следващият ви ход.
— Вероятно ще имам по-голяма яснота след една среща днес следобед в три — отвърна Нат.
— Интересно! — възкликна Джо.
— Да, може да стане и интересно — потвърди банкерът, — но сега-засега не мога да ти кажа нищо повече, и аз не съм съвсем сигурен за какво става въпрос.
— Все по-интересно, все по-интересно! — рече другият мъж. — Изгарям от нетърпение да ми разкажеш. Но какво да правя през това време?
— До края на работния ден изкупувай всички акции на Феърчайлд", които се появят на пазара. Утре преди отварянето на борсата ще говорим пак.
— Ясно — каза Джо, — тогава те оставям и се връщам в борсата.
Нат въздъхна тежко и се опита да се досети защо ли Мъри Голдблатс иска да се срещнат. Отново вдигна телефонната слушалка.