Четиримата насядаха мълком около леглото, Марта хвана мъжа си за ръката. След малко рече:
— Защо някой не отиде да види Луси? Тук не можете да направите почти нищо.
— Няма да мръдна оттук, но според мен Флечър наистина трябва да отиде до училището — отвърна дъщеря й.
Той кимна. Целуна Марта по челото, погледна жена си и каза:
— Ще видя дали Луси е добре и се връщам веднага.
Почти не помнеше как е стигнал в Лейквил — беше потънал в мисли за Хари и за дъщеря си, сети се и за Ал Брубейкър, но си даде сметка, че вече не се вълнува чак толкова какво иска от него председателят на партията.
Когато излезе при отбивката за „Хочкис“, пак се замисли за Хари и си спомни как са се запознали на онзи мач по американски футбол.
— Моля те, Боже, дай му още живот — изрече на глас, докато влизаше в парка на старото училище и спираше пред лечебницата.
Една от медицинските сестри заведе сенатора при дъщеря му. Докато вървеше между незаетите легла, Флечър зърна в дъното гипсиран крак, прикачен високо във въздуха. Сети се как, когато се е кандидатирал за председател на ученическия съвет, в деня на изборите съперникът му е разрешил на учениците да се подписват върху гипса му. Помъчи се да си спомни как се е казвало момчето.
— Ах, ти, хитруша такава! — възкликна Флечър още преди да е видял усмивката, грейнала върху лицето на Луси, и бутилките безалкохолни напитки и пликчетата сладки, струпани около нея.
— Хитра съм си, татко, измъкнах се от класното по математика, но до понеделник трябва да се върна на училище, ако искам да стана председател на съвета на класа.
— А, такава ли била работата! Заради това, значи, е идвал Дядо ти! Стара лисица е той! — рече баща й.
Целуна дъщеря си по бузата и тъкмо се извърна да огледа сладките, когато при тях дойде младеж, застанал притеснено от другата страна на леглото.
Това е Джордж — представи го Луси. — Влюбен е в мен.
— Приятно ми е да се запознаем, Джордж — усмихна се Флечър.
— На мен също, сенаторе — отвърна момчето и протегна през леглото дясната си ръка.
— Джордж ръководи кампанията ми в изборите за председател на класа — поясни Луси, — точно както моят кръстник е ръководел твоите. Смята, че заради счупения крак доста ще гласуват за мен от състрадание. Следващия път, когато дядо дойде да ме види, ще го питам какво мисли по въпроса — той ни е скритото оръжие и вече е хвърлил в див ужас противника — изшушука момичето.
— Защо ли изобщо си губя времето да ти идвам на свиждане! — възкликна Флечър. — Явно нямаш нужда от мен.
— Как така да нямам нужда от теб, татко? Мога ли да получа в аванс малко от джобните си пари за другия месец?
Флечър се усмихна и извади портфейла.
— Дядо ти колко ти даде?
— Пет долара — отвърна уж засрамена Луси. Баща й също извади петдоларова банкнота. — Благодаря ти, татко. Между другото, мама защо не е с теб?
Нат се съгласи да закара на другата сутрин Люк обратно в училището. Предната вечер момчето бе твърде необщително, сякаш му се искаше да каже нещо, но не и докато майка му и баща му са в стаята.
— Може би утре, докато пътувате само двамата, ще изплюе камъчето — предположи Су Лин.
Малко след закуска бащата и синът потеглиха обратно към „Тафт“, ала момчето отново само мълчеше. Нат се опита да го заговори за училището, за представлението, в което Люк участваше заедно с други свои съученици, и дори за кросовете, ала той пак се ограничаваше с едносрични отговори. Затова Нат смени тактиката и също замълча с надеждата момчето само да подхване след малко разговор.
Караше по бързото платно и аха, да надвиши разрешената скорост, когато Люк попита:
— Кога, татко, си се влюбил за пръв път?
Нат за малко да се блъсне в колата отпред, добре, че намали и се премести в съседното платно.
— Ако не ме лъже паметта, първото момиче, към което съм проявявал сериозен интерес, се казваше Ребека. В постановката на училищния драмсъстав тя играеше Оливия, аз — Себастиян. — Той замълча. — С Жулиета ли си имаш неприятности?
— А, не — възрази Люк, — тя е красива, но тъпа. — Последва поредното дълго мълчание. — И докъде стигнахте с Ребека? — попита той накрая.
— Доколкото си спомням, сме се целували — отговори бащата, — случвало се е и да се милваме, както му викахме по онова време.
— Искало ли ти се е да я погалиш по гърдите?
— То оставаше да не ми се е искало! Но тя не даваше. Направих го чак като студент, в първи курс. .