Флечър отиде с колата до болницата, която отстоеше на някакви си осемстотин метра, и вместо да чака асансьора, изтича по стълбите до втория етаж. Завари Хари да излага закона за отстраняване от длъжност пред прехласнатата публика, състояща се от двама души — Марта и Ани, които се извърнаха към него.
— На заседанието случи ли се нещо, което трябва да знам? — попита Хари.
— Кен Стратън няма да се кандидатира на следващите избори.
— Не се изненадвам. Напоследък Ели се е поболяла, а тя е единственото нещо, което той обича повече от партията. Но това означава, че ако и този път спечелим мнозинство в Сената, ще го оглавиш ти.
— А Джак Суейлс? Той не смята ли, че председателското място му се полага по право?
— В политиката нищо не се полага по право — изтъкна Хари. — При всички положения не очаквам другите да го подкрепят. А сега не си губи повече времето с мен, знам, че отиваш на среща с Ал Брубейкър във Вашингтон. Само ми кажи кога се връщаш.
— Утре рано сутринта — отвърна Флечър. — Само ще преспим и се прибираме.
— В такъв случай се отбий на път от летището, искам да чуя най-подробно защо те вика Ал. И да му предадеш много поздрави от мен, той е най-добрият председател на партията от доста години насам. Питай го и дали е получил писмото ми.
— Писмото ти ли? — учуди се зет му.
— Само го попитай — повтори Хари.
— Стори ми се много по-добре — сподели Флечър с жена си, докато пътуваха с автомобила към летището.
— Така си е — съгласи се Ани, — казали са на мама, че другата седмица дори могат да го изпишат, ако обещае да не се преуморява.
— За обещаване ще обещае, но ти бъди благодарна, че изборите са чак след десет месеца.
Самолетът за столицата излетя с петнайсет минути закъснение, ала Флечър го бе предвидил и когато кацнаха, разполагаха с достатъчно време, за да се настанят в хотел „Уилард“, да си вземат по един душ и в осем да бъдат в Джорджтаун.
Таксито спря пред хотела в седем и десет. Първото, което Флечър попита портиера, бе за колко време се стига до Джорджтаун.
— За десетина-петнайсет минути — отговори мъжът.
— Тогава повикайте такси за осем без петнайсет.
Ани успя някак да си вземе душ и да облече официална рокля, а през това време мъжът й сновеше напред-назад из стаята и току си поглеждаше часовника. Отвори вратата на таксито в осем без девет минути.
— Закарайте ни на Ен Стрийт за… — Той си погледна часовника. — За девет минути.
— Не бързайте толкова — намеси се Ани, — ако Джени Брубейкър е като мен, ще ти бъде признателна да позакъснееш.
Таксиметровият шофьор се запровира през автомобилите, задръстили вечерните улици, и успя да спре пред къщата на председателя на партията в осем и две минути. Все пак знаеше кой ще плаща.
— Радвам се да ви видя отново, Флечър — рече Ал Брубейкър, след като им отвори. — А това е Ани, нали? Май не сме се срещали, но знам добре колко много помагате на партията.
— Помагам на партията ли? — учуди се тя.
— Нали сте член на училищното настоятелство в Хартфорд, а също на управителния съвет на болницата?
— Да, член съм — потвърди жената, — но винаги съм го смятала за обществена работа.
— Точно като баща ви — отбеляза Ал. — Между другото, как е старата лисица?
— Току-що му ходихме на свиждане — отвърна Флечър. — Изглежда много по-добре, поздравява ви. А, да, попита дали сте получили писмото му.
— Да, получих го. Не се дава, и туйто! — усмихна се Брубейкър. — Заповядайте да пийнем по нещо в библиотеката. Джени ще слезе всеки момент.
— Как е момчето ви?
— Благодаря, господин Голдблатс, добре е. Оказа се, че е изчезнал заради сърдечни дела.
— На колко години е?
— На шестнайсет.
— Тъкмо сега му е времето да се влюбва. Е, чадо мое, имате ли да изповядате нещо?
— Да, отче, другата седмица по това време ще бъда председател на управителния съвет на най-голямата банка в щата.
— Другата седмица по това време може да не сте изпълнителен директор и на една от по-малките банки в щата.
— Защо мислите така? — попита Нат.
— Защото може да се окаже, че вместо да изпишете вежди, сте извадили очи. Вашите борсови посредници вероятно са ви предупредили, че е изключено до понеделник сутрин да се сдобиете с петдесет на сто от акциите на „Феърчайлд“.
— А, още не се знае — и досега съм убеден, че е по силите ни — възрази по-младият мъж.