— Какво ще питаш татко? — каза Ани, докато самолетът кръжеше над летище „Брадли Фийлд“.
— Първо, дали не съм прекалено млад.
— Но както изтъкна и Ал, вече има един губернатор, който е по-млад от теб, и двама, които са горе-долу на твоите години.
— Второ, каква според него е вероятността да спечеля.
— Надали ще ти отговори, докато не разбере кой ще ти бъде противник.
— И, трето, ставам ли за тази работа.
— Знам какво ще ти отговори, вече го обсъдих с него.
— Добре, че снощи се приземихме по-бързо във Вашингтон — отбеляза Флечър, когато самолетът тръгна да обикаля за трети път летището.
— Още ли смяташ да се отбиеш при татко, преди да отидеш в Капитолия? — попита Ани. — Сигурно вече седи в леглото и чака да чуе какви новини ще му занесеш.
— Винаги съм смятал да отида най-напред при Хари — отвърна мъжът й, докато изкарваше колата от летището, за да потегли по магистралата.
Беше ярка есенна утрин, когато сенатор Давънпорт се върна в града. Реши да изкачи хълма и да мине покрай Капитолия, а после да се отправи към болницата.
Излязоха на билото, Ани погледна през прозореца и се разрида неудържимо. Флечър отби от пътя. Прегърна жена си, вторачен над рамото й в сградата на Капитолия.
Националният флаг беше спуснат наполовина.
41.
Господин Голдблатс, който седеше на челно място, се изправи и се взря в изявлението, което бе подготвил предварително. Отдясно седеше Нат Картрайт, отляво — Том Ръсел. Останалите членове на управителния съвет се бяха разположили на столовете, подредени в редица зад Голдблатс.
— Госпожи и господа журналисти, имам удоволствието да обявя, че „Феърчайлд“ и „Ръсел“ се обединиха, за да създадат нова банка — „Феърчайлд-Ръсел“. Аз ще остана председател на управителния съвет, господин Нат Картрайт ще ми бъде заместник, а Том и Джулия Ръсел ще влязат в управителния съвет. Господин Уесли Джаксън и занапред ще бъде изпълнителен директор на новата банка. Мога да потвърдя, че банка „Ръсел“ е оттеглила искането да изкупи акциите на „Феърчайлд“, в близко бъдеще ще оповестим и как са разпределени дяловете. Ние с господин Картрайт с радост ще отговорим на въпросите ви.
Навсякъде в залата се вдигнаха ръце.
— Слушам ви — каза председателят и посочи жената на втория ред, с която се бяха уговорили какъв да бъде първият въпрос.
— Още ли възнамерявате в близко бъдеще да се оттеглите от председателския пост?
— Да, смятам да го направя и не е трудно да се досетите кой очаквам да ме наследи.
Той се извърна и погледна Нат точно когато друг журналист се провикна:
— Какво е мнението на господин Ръсел?
Господин Голдблатс се усмихна — бяха очаквали да ги попитат това. Извърна се наляво и рече:
— Господин Ръсел вероятно ще отговори на въпроса ви.
Том се усмихна добронамерено на репортера.
— Доволен съм, че двете водещи банки в щата се сляха, и за мен е чест да ме поканят в управителния съвет на „Феърчайлд-Ръсел“. — Той се усмихна. — Надявам се, че когато поеме управлението на банката, господин Картрайт ще ме повиши.
— Добре го каза — пошушна председателят, когато Том отново седна на мястото си.
Нат също стана и направи изявление, което бе премислил добре:
— Можете да не се съмнявате, че не след дълго наистина ще повиша господин Ръсел.
Голдблатс се усмихна и добави:
— Който следи тези неща отблизо, едва ли ще се изненада. Да! — каза той и посочи друг журналист.
— Ще последват ли съкращения?
— Не — рече Голдблатс. — Възнамеряваме да оставим на работа всички служители в „Ръсел“, но сред преките задължения на господин Картрайт е през следващата година да подготви цялостната реорганизация на банката. Все пак ми се ще да допълня, че госпожа Джулия Ръсел вече е назначена за шеф на новия отдел „Недвижими имоти“. Ние във „Феърчайлд“ наблюдавахме с възхищение колко добре се справя тя със строежа в Седър Уд.
— Мога ли да попитам защо вашият юрисконсулт — Ралф Елиот — отсъства днес? — обади се някой от дъното на залата.
Поредният въпрос, който Голдблатс беше очаквал, макар и да не видя кой точно го е задал.
— Господин Елиот е във Вашингтон, окръг Колумбия. Снощи е бил на вечерята, давана от президента Буш в Белия дом, инак днес сутринта щеше да бъде тук с нас. Други въпроси?
Така и не спомена „откровената размяна на мнения“ с Елиот по телефона рано сутринта.
— Днес разговарях с господин Елиот — рече същият журналист, — имате ли някакъв коментар за изявлението, което е дал за средствата за масово осведомяване?