— Не, няма да падам чак толкова ниско — отсече Нат. — При всички положения така и не се доказа, че Елиот има пръст в тази работа.
— Има, как да няма! — възкликна възрастният банкер. Том и Нат се взряха в него. — Въпросният клиент ми е приятел и ми звънна да ме предупреди още щом разбрал, че Елиот ни е станал юрисконсулт.
Нат въздъхна.
— Дори и да е така, няма да го направя.
— Добре де, ще го победим по неговите условия, а това ще рече, че днес следобед трябва да подготвим отговорите на въпросите, които биха могли да ти зададат — рече Мъри.
В шест часа Нат си тръгна направо изстискан от банката. Обади се по телефона на Су Лин да й каже какво е станало.
— Искаш ли да дойда с теб довечера? — попита тя.
— Не, цветенце, но можеш ли да намериш някаква работа на Люк? Щом ще ми вадят кирливите ризи, предпочитам той да не присъства в залата. Знаеш го колко е чувствителен понякога, после ще има да преживява.
— Ще го заведа на кино, в „Аркейдия“ дават някакъв френски филм, който двамата с Кати вече цяла седмица ме врънкат да гледаме.
Вечерта, когато отиде в хотел „Гудуин Хаус“, Нат се постара да поприкрие притеснението си. Влезе в просторния ресторант и го завари пълен: седемстотин местни предприемачи си говореха помежду си. Кого ли подкрепяха? Подозираше, че мнозина още не са решили — както напомняха и проучванията на общественото мнение, десет на сто от избирателите продължаваха да се колебаят. Оберкелнерът го упъти към масата, сложена на челно място, където Елиот разговаряше с председателя на местната партийна организация — Мани Фридман. Той се извърна да го поздрави. Елиот се надвеси и му стисна много театрално ръката. Нат побърза да седне и започна да пише нещо върху опакото на листа с менюто.
Председателят на партийната организация призова към тишина и представи „двамата мъже тежка категория, притежаващи всички качества да станат нашия следваш губернатор“, сетне покани Елиот да каже няколко встъпителни думи. Нат не го беше чувал да говори толкова лошо. После дадоха думата и на него и когато отново седна на мястото си, той бе готов да признае пръв, че не се е представил кой знае колко по-добре. Помисли си, че първият рунд е завършил нула на нула.
Фридман даде думата и на присъстващите — да задават въпроси, и Нат се запита кога и откъде ще бъде пусната бомбата. Докато чакаше първия въпрос, огледа внимателно залата.
— Какво е становището на кандидатите по проектозакона за просветата, обсъждан в Сената? — попита някой от последната маса.
Нат насочи вниманието към алинеите в проектозакона, които според него трябваше да се преработят, а Елиот напомни, че е получил бакалавърска степен именно в Университета на щат Кънектикът.
Вторият човек, задал въпрос, се вълнуваше от новия подоходен данък в щата и дали двамата кандидати обещават, че няма да го вдигат. Отговорите и на двамата гласяха: „Да, обещавам.“
Третият въпрос засягаше отношението на кандидатите към престъпността и най-вече към непълнолетните закононарушители. Елиот отвърна, че всички те трябвало да бъдат пратени зад решетките — да им е за поука. Нат не беше толкова сигурен, че затворът е отговор на всички проблеми, и каза, че може би няма да е зле да разгледат някои от нововъведенията, които щат Юта е внесъл в наказателното си законодателство.
След като той си седна на стола, председателят пак се изправи и огледа насъбралите се — дали има и други въпроси. Още щом непознатият стана, Нат се досети, че именно той е подставеното лице. Мъжът изобщо не го погледна, затова пък се извърна към Елиот, който пишеше нещо, уж не го забелязва.
— Слушаме ви, господине — каза Фридман и го посочи.
— Разрешете да попитам, господин председателю, дали някой от кандидатите е престъпвал някога закона?
Елиот скочи веднага на крака.
— Многократно — провикна се той, — само миналата седмица ме глобиха три пъти за неправилно паркиране, ето защо веднага щом ме изберат, ще премахна някои от ограниченията за спиране в центъра на града.
„Добре го каза — помисли Нат, — дори е подбрал много точно момента.“
Цялата зала бе огласена от бурни аплодисменти. Нат се изправи бавно и се извърна към съперника си.
— Лично аз няма да променям законите за удобство на господин Елиот, защото смятам, че в центъра на градовете ни трябва да има по-малко, а не повече превозни средства. Сигурно няма да събера овациите, но все някой трябва да се изправи и да предупреди хората, че не ни чака нищо добро, ако продължаваме да произвеждаме все по-големи автомобили, които харчат все повече гориво и бълват все по-отровни газове. Длъжни сме да завещаем на децата си по-добро наследство, а и не искам да бъда избран само благодарение на остроумни подмятания, които, веднъж встъпя ли в длъжност, веднага ще забравя.