Седна под буря от ръкопляскания — надяваше се Фридман да премине към другите въпроси, мъжът обаче продължаваше да стои прав.
— Но вие, господин Картрайт, не отговорихте на въпроса ми дали някога сте нарушавали закона.
— Поне аз не знам да съм го правил — отвърна Нат.
— А в банка „Ръсел“ не сте ли осребрили чек за три милиона и шестстотин хиляди долара, макар и да сте знаели, че парите в сметката вече са изтеглени и подписът върху чека е подправен?
Мнозина в залата зашушукаха и се наложи Нат да поизчака, преди да отговори.
— Да, една твърде изобретателна мошеница открадна тези пари от банка „Ръсел“, но тъй като дължахме сумата на градския съвет, реших, че нямаме друг избор, освен да я изплатим до последния цент.
— Съобщихте ли в полицията за кражбата? Все пак тези пари не са били ваши, били са на клиентите на банка „Ръсел“ — не мирясваше мъжът.
— Не, защото имахме всички основания да смятаме, че парите са били изнесени в чужбина, и си давахме сметка, че е невъзможно да си ги върнем.
Още щом изрече това, Нат разбра, че отговорът му едва ли е удовлетворил и човека, който е задал въпроса, и мнозина други в залата.
— Ако станете губернатор, господин Картрайт, пак ли така Щедро ще боравите и с парите на данъкоплатците?
Елиот веднага скочи на крака.
— Господин председателю, подобни упреци са недостойни, те не са нищо друго освен празни приказки и догадки, защо не продължим нататък?
Той седна под бурните ръкопляскания на хората в залата, Нат обаче продължи да стои. Нямаше как да не се възхити на безочието на Елиот: първо да вкара свой човек, който да зададе въпроса, а после пред всички да скочи и да брани противника си! Изчака да настане пълна тишина.
— Случката, за която ме питате, е отпреди десет години. Сгреших и съжалявам, макар че по ирония на съдбата тази грешка донесе огромен финансов успех на всички: трите милиона и шестстотин хиляди долара, които банката вложи в строежа в Седър Уд, се отразиха изключително благотворно на жителите на Хартфорд, да не говорим пък за тласъка, който дадоха на икономиката на града.
Мъжът, задал въпроса, пак не си сядаше на мястото.
— Въпреки великодушната забележка на господин Елиот разрешете да го попитам дали лично той е щял да съобщи на полицията за такава крупна кражба?
Елиот стана бавно.
— Не бих искал да отговарям, защото не знам подробности за случая, но с радост ще се доверя на мъжката дума на господин Картрайт, че не е извършил никакво престъпление и че съжалява горчиво, задето не е съобщил на съответните власти. — Той помълча-помълча и добави: — Въпреки това, ако бъда избран за губернатор, можете да сте сигурни, че ще ръководя открито щата. Допусна ли грешка, ще си я призная веднага, а не десет години по-късно.
Мъжът, задал въпроса, си беше свършил работата и най-после седна.
Председателят се видя в чудо — не можеше и не можеше да възстанови реда. Бяха зададени още няколко въпроса, но хората в залата продължаваха да обсъждат разкритието, направено от Нат.
Когато Фридман най-сетне обяви събранието за закрито, Елиот побърза да си тръгне, а Нат остана на мястото си. Беше трогнат: мнозина идваха да му стиснат ръката и да споделят, че и според тях търговският център в Седър Уд се е отразил благотворно на града.
— Е, поне не те линчуваха — отбеляза Том, докато излизаха от залата.
— Вярно, не ме линчуваха, но утре избирателите ще мислят само за едно. Ставам ли за губернатор?
43.
„Скандалът със Седър Уд“, ето какво гласеше на другия ден написаното с големи букви заглавие върху първа страница на „Хартфорд Курант“. Една до друга бяха поместени и снимки с чека и с подписа на истинската Джулия. Материалът съвсем не беше в полза на Нат, но за негов късмет избирателите бяха отишли да гласуват много преди вестникът да се появи по улиците. В случай че загуби, той вече си бе подготвил кратко изявление, че се оттегля и че поздравява своя противник, без обаче да подкрепя кандидатурата му за губернатор. Беше в кабинета си в банката, когато от щаба на републиканците му съобщиха резултатите.
Пръв ги научи Том, който нахълта в кабинета, без да си дава труд да чука.
— Спечели, спечели! Единайсет хиляди седемстотин деветдесет и два на единайсет хиляди шестстотин седемдесет и три — водиш само със сто и деветнайсет гласа, но и те са предостатъчни, за да поведеш с двайсет и девет на двайсет и седем в избирателната колегия.
На другия ден водачът в предварителните избори изтъкна в „Хартфорд Курант“, че с инвестицията в Седър Уд не е изгубил никой и избирателите очевидно са дали да се разбере какви са предпочитанията им.