Ала след толкова мероприятия те бяха в състояние да изричат такива изтъркани фрази и със затворени очи.
Анскот започна с два-три загряващи въпроса, които му бяха написани предварително. Докато кандидатите отговаряха, водещият дори не се опитваше да следи какво казват и просто продължаваше със следващия въпрос, изникнал върху аутокюто пред него. Щом приключи с предварително подготвената част, водещият веднага се обърна към публиката.
Първият въпрос прерасна в реч върху правото на избор и Нат само това и чакаше — секундите отминаваха удивително бързо. Знаеше, че Елиот няма да бъде решителен по този въпрос: не искаше да обиди феминистките и приятелите си в Римокатолическата църква. Нат даде да се разбере недвусмислено, че подкрепя безусловно правото на жената на избор. Както и бе подозирал, Елиот отговаряше уклончиво. Анскот се обърна към публиката с очакването тя да зададе втория въпрос.
Флечър гледаше предаването у дома и си записваше всичко, казано от Нат Картрайт, който очевидно бе схванал основното в проектозакона за просветата и по-важно, бе на мнение, че поправките, предложени от Флечър, са напълно основателни.
— Много е умен, нали? — отбеляза Ани.
— И готин — намеси се и Луси.
— Няма ли тук някой, който да е на моя страна? — попита Флечър.
— Аз, аз — мен ако питаш, изобщо не е готин — усмихна се Джими. — Но е мислил много по твоя законопроект и явно го разглежда като въпрос, който си заслужава да се обсъди по време на изборите.
— Не знам дали е готин, но не ви ли се струва, че под определен ъгъл прилича малко на теб, Флечър? — попита Ани.
— А, не, много по-красив е от татко — рече Луси.
.
Третият въпрос бе за контрола над оръжията: Ралф Елиот отговори, че лично той подкрепял оръжейното лоби и право-то на всеки американец да се самоотбранява. Нат обясни защо
според него контролът върху оръжието трябва да бъде по-строг — не искал да се повтарят случаи като онзи със сина
му в началното училище.
Ани и Луси изръкопляскаха заедно с публиката в студиото.
— Няма ли някой да му напомни кой е бил в класната стая заедно със сина му! — възкликна Джими.
— Не е нужно да му се напомня — отсъди Флечър.
— Още един въпрос, но го задайте бързо, защото времето ни изтича — предупреди Анскот.
Сякаш по знак от втория ред стана мъжът, доведен от Елиот, който го посочи, да не би водещият да даде думата на
ДРУГ.
— Как двамата кандидати се отнасят към нелегалните имигранти?
— Какво общо имат те с губернатора на Кънектикът! — ядоса се Флечър.
Ралф Елиот погледна човека право в лицето и заяви:
— Сигурен съм, че изразявам мнението и на двамата: както още от самото си основаване, Съединените щати винаги ще приветстват всекиго, който се чувства потиснат и се нуждае от помощ. Ала който иска да дойде в страната ни, трябва, разбира се, да спазва реда и да отговаря на всички изисквания.
— Прозвуча ми така, сякаш Елиот се е готвил и е репетирал дълго — сподели Флечър, след като се извърна към жена си. — Какво ли е намислил пак?
— И вие ли, господин Картрайт, споделяте същия възглед за нелегалните имигранти? — попита Дейвид Анскот, озадачен от въпроса — накъде ли биеше мъжът, който го бе задал?
— Да ви призная, Дейвид, не съм мислил много по въпроса, понеже според мен той не е сред наболелите проблеми, пред които е изправен щат Кънектикът.
— Приключвай — чу Анскот нареждането на продуцента в слушалката, точно тогава обаче мъжът от публиката се провикна:
— Би трябвало да помислите върху това, господин Картрайт. В края на краищата жена ви е нелегална имигрантка
— Задръж, остави го да отговори — пошушна продуцентът — Ако прекъснем точно сега, четвърт милион души ще хукнат да ни звънят по телефона, за да ни питат какво е отговорил Картрайт. Дайте го в близък план.
Флечър беше сред този четвърт милион души, които зачакаха отговора на Нат, а камерата показа Елиот, който гледаше озадачено.
— Ах, мръсникът му с мръсник — изруга Флечър, — знаел си, че ще го питат това!
Камерата показа отново Нат, който обаче продължи да се озърта недоумяващо.
— Не съм ли прав, когато твърдя, че жена ви е влязла в страната нелегално? — не се даваше непознатият на втория ред.
— Жена ми преподава статистика в Университета на щат Кънектикът — отвърна Нат, като се постара да не проличи, че гласът му трепери.
Анскот се заслуша какво му обяснява в слушалката продуцентът — времето на предаването вече беше изтекло.
— Не казвай нищо, само изчаквай — рече той. — Ако стане скучно, ще пусна надписите.