Прекоси стаята и побутна вратата. Вцепенен, загледа сина си. Сетне се свлече на колене — нямаше сили да погледне още веднъж, макар и да знаеше, че ще се наложи да свали увисналото тяло на момчето, та то да не е последният спомен, който Су Лин ще запази от единственото им дете.
Ани вдигна телефонната слушалка и заслуша.
— Търси те Чарли от „Курант“ — каза тя и подаде слушалката.
— Гледа ли дебатите? — попита веднага редакторът на политическия отдел.
— Не, не съм — подсмихна се Флечър. — Ние с Ани никога не пропускаме сапунения сериал.
— Да де, защо ли изобщо питам! Ще кажеш ли нещо по повод на това, че жената на съперника ти е нелегална имигрантка, а майка й е проститутка?
— Да, според мен Дейвид Анскот трябваше да прекъсне онзи тип, задал въпроса. Още от самото начало личеше, че всичко е нагласено.
— Мога ли да те цитирам? — попита Чарли. Джими заклати трескаво глава.
— Да, можеш, разбира се, нали тъкмо заради това Никсън заприлича на герой от „Кукленото шоу“.
— Сигурно ще ти бъде приятно да чуеш, сенаторе, че инстинктът ти съвпада с общественото мнение. Телефоните в студиото прегряха от обаждания — всички съчувстват на Нат Картрайт и жена му и съм готов да се обзаложа, че утре Елиот ще изгуби с гръм и трясък.
— От което животът ми направо ще се стъжни — отбеляза Флечър, — но все пак от цялата дандания произлезе и нещо хубаво.
— Какво, сенаторе?
— Най-после всички разбраха що за стока е тоя негодник Елиот.
— Но за теб това не е никак добре — рече Джими.
— Добре е, и още как — натърти приятелят му, — баща ти щеше да каже същото.
Когато линейката пристигна, Нат реши да придружи тялото на сина си до болницата. Майка му се опитваше да успокои някак Су Лин.
— Връщам се веднага — обеща той и я целуна нежно. Видя двамата смълчани санитари, седнали от двете страни на тялото, и обясни, че ще кара след тях. Те само кимнаха.
Лекарите и сестрите в болницата се помъчиха да проявят съчувствие, но имаше формуляри за попълване — такъв беше редът. Накрая го оставиха на мира. Той целуна Люк по челото и се извърна, видял моравите следи по врата му — знаеше, че този спомен ще се вреже неизличимо в паметта му.
След като покриха лицето на Люк с чаршаф, Нат остави непрежалимия си син и тръгна покрай лекарите и сестрите, които, свели глави, му изказваха тихо съболезнованията си. Трябваше да се върне при Су Лин, преди това обаче бе длъжен да се отбие при още един човек.
Все така разгневен, подкара сякаш на автопилот. Никога не беше ходил там, но знаеше къде точно се намира къщата и когато накрая зави по алеята, забеляза, че някои от прозорците светят. Спря автомобила и тръгна бавно към къщата. Трябваше да запази самообладание, ако искаше да не рухне. Приближи входната врата и чу отвътре разпалени гласове. Караха се мъж и жена, които и не подозираха, че имат гост. Нат почука и гласовете заглъхнаха, сякаш някой е изключил телевизор. След миг вратата се отвори рязко и Нат се озова лице в лице с човека, който според него носеше вина за смъртта на сина му.
Ралф Елиот се постъписа, но бързо се окопити. Опита се да затръшне вратата под носа на Нат, той обаче вече бе пъхнал рамо. С първия удар улучи Елиот право по носа и той отхвръкна назад като тапа. Залитна, ала веднага си възвърна равновесието, обърна се и хукна по коридора. Нат го последва и влезе в кабинета. Огледа се, но от Ребека нямаше и следа. Насочи вниманието си към Елиот, който тъкмо издърпваше едно от чекмеджетата на писалището. Измъкна пистолет и го насочи към Нат.
— Махай се от къщата ми, или ще ти тегля куршума! — подвикна му.
От носа му течеше кръв. Нат пристъпи към него.
— А, едва ли — рече той. — След номера, който извъртя днес, се съмнявам някой да повярва и на дума, изречена от теб.
— Ще повярват, ще повярват, защото имам свидетел. Не забравяй, Ребека те видя как нахълтваш в къщата, заплашваш ме и ми се нахвърляш.
Нат направи още една крачка, за да го удари, но Елиот отстъпи назад, препъна се о страничната облегалка на фотьойла и залитна. Пистолетът стреля, Нат скочи върху Елиот и го повали на пода. Докато падаха, заби коляно в слабините на противника си толкова силно, че той се преви одве и изпусна пистолета. Нат го грабна и го насочи към Елиот, чието лице се сгърчи от страх.
— Ти го прати онзи да задава такива въпроси, нали? — попита Нат.
— Аз, аз, но не знаех, че ще стигне чак дотам, пък и едва ли ще убиеш човек само защото…
— Само защото той е виновен за смъртта на сина ми ли?