Синове на съдбата

— Когато е дошъл да ме търси у нас, я е видял за пръв път, това обаче не му е попречило да й се нахвърли.

— Някой друг знае ли?

— Да, брат ми Дан. Заварил го в кухнята точно когато бъркал под полата на сестра ми. Триша се оплакала, че не е успяла да го спре.

— Виж ти! — Елиот замълча. — Как мислиш, брат ти ще ме подкрепи ли за председател на ученическия съвет?

— Да, но той надали ще ти помогне особено, все пак е в Принстън.

— Ще ми помогне, ще ми помогне, и още как! — възкликна Елиот. — Като начало…

* * *

— Кой е основният ми съперник? — поинтересува се Нат.

— Че кой друг освен Ралф Елиот! — възкликна Том. — Агитира за себе си още от началото на миналия срок.

— Но по правилник това е забранено.

— На Елиот не му пука за правилника и понеже знае, че теб те харесват много повече, няма да се спре пред нищо, за да те злепостави.

— Аз не участвам в такива мръсни игри…

— Значи трябва да приложим подхода на Кенеди.

— И какъв е той?

— Трябва да започнеш кампанията, като поканиш Елиот на дебати.

— Той няма да приеме за нищо на света.

— Значи ще спечелиш при всички положения. Ако Елиот се съгласи, ще го направиш за смях. Ако пък откаже, ще започнем да тръбим, че се е уплашил.

— И как да го поканя на дебати?

— Ще му пратиш писмо, копие от което ще залепиш на дъската за обяви.

— Да де, но не мога да го направя без разрешение от директора.

— Докато махнат писмото от дъската, повечето ученици ще са го прочели, а който не е успял, ще тръгне да разпитва какво е пишело в него.

— Дотогава обаче ще са ме отстранили от изборите.

— Няма такава опасност, директорът не иска да спечели Елиот.

* * *

— Загубих първата си кампания — заяви сенатор Гейтс, след като научи новината за Флечър, — затова трябва да се постараем да не повтаряш същите грешки. Като начало кой ръководи предизборния ти щаб?

— Как кой! Джими, разбира се.

— Никога не казвай „разбира се“, просто избери човек, за когото, дори и да не сте първи приятели, си сигурен, че ще свърши работа.

— Убеден съм, че Джими ще се справи — отсече Флечър.

— Добре тогава. Ти, Джими, изобщо няма да помогнеш на кандидата — Флечър за пръв път си даде сметка, че именно той е този „кандидат“, — ако не си откровен и искрен с него, колкото и неприятно да е това. — Джими кимна. — Кой е основният ти съперник?

— Стив Роджърс.

— Какво знаем за него?

— Симпатяга е, но ей тук няма почти нищо — показа Джими главата си.

— Освен миловидно личице — намеси се и Флечър.

— Ако не ме лъже паметта, миналия сезон се представи доста добре на мачовете по американски футбол — добави сенаторът. — След като уточнихме кой е неприятелят, дайте да видим кои са ни приятелите. Първо, трябва да подберете кръг приближени — шест, най-много осем души. Те трябва да притежават само две качества: да са дейни и верни — ще бъде от полза и ако имат ум в главата си. Колко продължава кампанията?

— Само осем-девет дни. Занятията започват в понеделник в девет часа, а гласуването е във вторник сутринта следващата седмица.

— Ще я изчисляваме не в седмици, а в часове: сто деветдесет и два, защото всеки час е важен.

Джими започна да си води бележки.

— И така, кой има право на глас? — беше следващият въпрос на сенатора.

— Всички в училището.

— В такъв случай се постарайте да прекарвате с по-малките си съученици точно толкова време, колкото и със своите връстници. Те ще се поласкаят от вниманието. Джими, имай грижата да набавиш осъвременен списък на всички с право на глас, така че преди деня на изборите да си сигурен, че сте разговаряли с всекиго. Не забравяйте, новите момчета ще гласуват за последния, с когото са приказвали.

— Учениците са общо триста и осемдесет — уточни Джими и опъна върху пода голям лист хартия. — Отбелязал съм с червено всички, които вече познаваме, със синьо — момчетата, за които съм сигурен, че ще подкрепят Флечър, с жълто — новите ученици, а срещу останалите не съм сложил никакви знаци.

— Ако се съмняваш, наистина не ги отбелязвай — подкрепи го баща му, — не забравяйте и по-малките братя.

— По-малките братя ли? — повтори Флечър.

— Тях съм ги отбелязал със зелено — вметна другото момче. — Ще привлечем в кампанията и всички по-малки братя на наши поддръжници. Ще ги натоварим с една-единствена задача: да агитират за нас в долните класове и после да докладват на батковците си.

Флечър го погледна с възхищение.

— Дали ти да не се кандидатираш за председател на ученическия съвет? — възкликна той. — Иде ти отръки.

— Не, на мен ми иде отръки да организирам кампанията — възрази Джими, — председател трябва да станеш ти.