Джими бе изненадан, че студентите слушат внимателно и само от време на време прекъсват приятеля му, и беше направо изумен, когато след двайсетина минути всички изръкопляскаха на Флечър. В края на дебатите присъстващите в залата признаха, че той е бил по-убедителен, макар и да подкрепиха с над двеста гласа предложението на Том.
Докато четяха резултатите от гласуването и множеството ликуваше, Джими не загуби самообладание и пак изглеждаше весел.
— Това си е истинско чудо! — възкликна той.
— Какво чудо бе, мой човек? — попита Флечър. — Не видя ли, че губим с двеста двайсет и осем гласа?
— Очаквах за нас да не гласува никой и за мен това, че сме загубили само с толкова, наистина си е чудо. Разполагаме с пет дни, през които да убедим сто и четиринайсет студенти Да променят мнението си: според повечето първокурсници тъкмо ти си достоен да ги представляваш в студентския съвет — изтъкна Джими, докато излизаха от зала „Улзи“. Мнозина от присъствалите на дебатите шушукаха на Флечър:
— Справи се блестящо!
— Браво на теб!
— Според мен Том Ръсел говори добре — отбеляза той — и което е по-важно, той изразява техните възгледи.
— Няма такова нещо. Том просто разчиства терена за теб.
— Не бъди толкова сигурен — възрази Флечър. — Ами ако реши да стане председател на съвета?
— Никога няма да стане. Намислил съм нещо — натърти Джими.
— И какво, ако мога да попитам?
— Пратих един от нашите на събрание, на което Том е агитирал в своя полза. Дал е четирийсет и три обещания, повечето от които е изключено да изпълни. Достатъчно е да му го напомняме по двайсетина пъти на ден, и името му надали ще се появи сред кандидатите за председател.
— Чел ли си „Князът“ на Макиавели, Джими? — попита Флечър.
— Не, а трябва ли?
— Не, не си прави този труд, Макиавели няма на какво да те научи. Какво ще правиш довечера? — попита той, когато към тях се запъти Ани, която го притисна до себе си. — Браво на теб — рече му, — речта ти беше блестяща.
— Жалко само, че двеста души не са на същото мнение — отвърна младежът.
— На същото мнение са, но още преди да влязат в залата, вече бяха решили как ще гласуват.
— Точно това се опитвам да му обясня и аз — намеси се Джими и се обърна към своя приятел. — Малката ми сестричка е права, освен това…
— Джими, в случай че си забравил, след няколко седмици ставам на осемнайсет — свъси се Ани.
— Не, не съм забравил, освен това някои приятели са седнали да ме убеждават, че си ни била хубавичка, макар че лично аз не виждам какво толкова ти харесват.
Флечър прихна.
— Е, ще дойдеш ли с нас в „Дино“?
— Не. Изглежда, сте забравили, че ние с Джоана сме ви поканили на вечеря при нея.
— Не, аз не съм забравила — рече Ани — и изгарям от нетърпение да видя жената, ходила с брат ми повече от седмица.
— Откакто се запознах с Джоана, не съм поглеждал друга — изшушука Джими.
— Въпреки това искам да се оженя за теб — натърти Нат, без да пуска Ребека.
— Въпреки че не си сигурен чие е детето?
— Ето още една причина да се оженим, тогава вече ще бъдеш сигурна в чувствата ми.
— Никога не съм се съмнявала в тях — отбеляза тя, — не се съмнявам и че си добър, свестен човек, но не ти ли е хрумвало, че може би не те обичам достатъчно, за да искам да прекарам остатъка от живота си с теб? — Нат я пусна и се взря в очите й. — Попитах Ралф какво би сторил, ако се окаже, че детето е негово, и той отвърна, че ще ме посъветва да направя аборт. — Ребека долепи длан до бузата на младежа. — Малко от нас са достойни да живеят със Себастиан, а аз със сигурност не съм Оливия.
Тя дръпна ръка и без да казва и дума повече, излезе забързано от стаята.
Нат лежа дълго на леглото й, без да забелязва, че се мръква. Мислеше само за едно: колко много обича Ребека и колко силно мрази Елиот. Накрая заспа и се събуди чак когато иззвъня телефонът.
Чу познатия глас и след като научи новината, поздрави стария си приятел.
13.
Когато отиде в студентския съвет, за да си вземе пощата, Нат с радост видя, че има цели три писма. Едното беше адресирано с почерка на майка му, който той можеше да разпознае и от сто километра. Второто беше с клеймо от Ню Хейвън, затова Нат предположи, че е от Том. Третото беше с чека за месечната му стипендия, който той щеше да осребри веднага, понеже беше закъсал за пари.
Отиде в закусвалня „Макконоги“, взе си овесени ядки с две филийки хляб, но подмина бърканите яйца. Седна в дъното на закусвалнята и отвори писмото от майка си. Почувства се гузен, задето не й е писал най-малко от половин месец. Но до коледната ваканция оставаха броени дни, майка му щеше да го разбере, ако не й отговореше веднага. В деня, когато скъса с Ребека, бе говорил дълго по телефона с майка си. Не спомена, че момичето е бременно, не посочи и конкретна причина да се разделят.