Нат пак започна да брои: вече се въртяха витлата на седем от хеликоптерите.
— Ох, да му се не види — изруга той, забелязал, че първият излита.
Джипът удари скърцащи спирачки пред портала, където дежурният от военна полиция им поиска документите.
— След по-малко от минута трябва да бъда на един от тези хеликоптери — провикна се Нат, докато му ги показваше. — Не може ли по-чевръсто?
— Просто си върша работата, лейтенанте — отвърна полицаят.
След като той им провери личните карти, Нат посочи хеликоптер, чието витло още не се въртеше, и ефрейторът се стрелна с джипа към него. Закова пред отворената врата. Пилотът погледна надолу и се усмихна.
— За малко да ни изпуснеш, лейтенанте — рече той. — Качвай се, де!
Вертолетът се извиси във въздуха още преди Нат да е пристегнал предпазния колан.
— Какво искаш да чуеш по-напред, лошата новина или лошата новина? — попита пилотът.
— Казвай, де!
— При извънредна ситуация има едно правило. Който е излетял последен, се приземява пръв на вражеска територия.
— А лошата новина?
— Ще се омъжиш ли за мен? — попита Джими. Джоана се обърна и погледна мъжа, донесъл й през последната година щастие, за каквото тя не бе и мечтала.
— Ако в деня на дипломирането си ми зададеш същия въпрос, първокурснико, отговорът ще бъде „да“, но днес е „не“.
— Защо? Какво толкова ще се промени за година-две?
— Ще бъдеш малко по-стар и да се надяваме, малко по-мъдър — усмихна се Джоана. — Аз съм на двайсет и пет години, а ти още не си навършил и двайсет.
— И какво от това? Нали искаме да прекараме заедно остатъка от живота си?
— Да де, но може и да не си на същото мнение, когато аз стана на петдесет, а ти бъдеш на четирийсет и пет.
— Не си наясно с нещата — прекъсна я Джими. — На петдесет ти ще бъдеш в разцвета на силите си, а аз ще съм грохнал старец, затова ме взимай, докато още имам някакви силици.
Джоана прихна.
— В такъв случай ще се наложи да си изкарам карта за влака до Ню Йорк — нямам намерение да те изпускам от поглед.
— Ще те чакам на гарата, първокурснико, но докато ме няма, се надявам да излизаш и с други жени. После, ако след дипломирането си пак изпитваш същото към мен, на драго сърце ще приема предложението ти — добави тя точно когато иззвъня будилникът.
— Майко мила! — възкликна Джими и изскочи като тапа от леглото. — Нека пръв вляза в банята — в девет имам лекция, а дори не знам за какво е.
— За Наполеон и влиянието му върху развитието на американското законодателство — поясни Джоана.
— Нали каза, че законодателството ни е повлияно най-вече от римляните и англичаните?
— Голям всезнайко си, първокурснико, но няма да е зле да дойдеш на лекцията ми в девет часа, ако искаш да разбереш защо. Между другото, ще направиш ли за мен две неща?
— Само две ли? — възкликна Джими и пусна душа.
— Ще престанеш ли по време на лекции да ме зяпаш като пребито пале?
Момчето надзърна иззад вратата на банята.
— Не, няма да престана — каза Джими и загледа как тя си съблича нощницата. — Какво е второто?
— Поне да се преструваш, че слушаш лекцията, и може би от време на време да си водиш записки?
— Защо да си давам този труд, при положение че именно ти оценяваш писмените ми работи?
— Защото няма да останеш доволен от оценката, която съм сложила на последното ти творение — отвърна Джоана и дойде при него под душа.
— Виж ти! Пък аз се надявах да оцениш с отличен този мой шедьовър — отвърна младежът и се зае да сапунисва гърдите й.
— Случайно да помниш кой е имал най-силно влияние върху Наполеон?
— Жозефина — отговори без колебание Джими.
— Това би могло дори да е верният отговор, но в есето си написал друго.
Той се дръпна от душа и взе хавлиената кърпа.
— И какво съм написал? — попита, след като се извърна с лице към нея.
— Джоана.
След броени минути и дванайсетте хеликоптера се понесоха, подредени във формата на буквата Л. Нат погледна към двамата стрелци отзад, вторачени в черното безоблачно небе. Сложи си слушалките — да чуе лейтенанта, ръководещ отряда.
— Тук „Кос едно“, след четири минути напускаме нашето въздушно пространство, точно от запад очаквам вражески огън.
Нат усети, че слуша с изопнат гръб младичкия пилот. Погледна през страничния прозорец към звездите, каквито не можеш да видиш в Америка. Вече наближаваха вражеската линия и Нат почувства, че сърцето му бие като обезумяло. Най-сетне участваше в тая проклета война. Изненада се само, че не изпитва страх. Може би той щеше да се появи по-нататък.
— Навлизаме във вражеска територия — оповести пилотът така, сякаш прекосяваха оживен път. — Чувате ли ме на земята?