Синове на съдбата

* * *

— Взимаш ли тази жена за своя законна съпруга? — попита напевно епископът на Кънектикът.

— Да — потвърди Джими.

— Взимаш ли този мъж за свой законен съпруг?

— Да — каза Джоана.

— Взимаш ли тази жена за своя законна съпруга? — повтори епископът.

— Да — рече Флечър.

— Взимаш ли този мъж за свой законен съпруг?

— Да — промълви Ани.

Двойните сватби бяха рядкост в Хартфорд и епископът си признаваше чистосърдечно, че му се случва за пръв път да венчае две двойки наведнъж.

Сенатор Гейтс се ръкуваше със сякаш безкрайната върволица от гости. Познаваше почти всички. Все пак и двете му деца се женеха в един ден.

— Кой да се досети, че Джими ще вземе най-умното момиче в курса! — току повтаряше гордо-гордо Хари Гейтс.

— Че защо да не го вземе? — възкликна Марта. — Пък и не забравяй, че благодарение на Джоана синът ти се дипломира с отличие.

— Щом всички седнат по местата си, ще разрежем тортата — оповести оберкелнерът. — Нека младоженците застанат отпред, а родителите им отзад, за да направим и снимки.

— Не е нужно да подканяте мъжа ми — отбеляза Марта Гейтс. — Види ли фотографски светкавици, и моментално се изтъпанва пред апарата — професионално заболяване.

— Само колко е права! — призна сенаторът.

После се извърна към Рут Давънпорт, която гледаше малко тъжно снаха си.

— Понякога се питам дали и двамата не са прекалено младички.

— Ани е на двайсет — уточни сенаторът. — Ние с Марта се оженихме, когато тя беше на нейната възраст.

— Но Ани още не се е дипломирала.

— Какво от това? Заедно са от шест години. Хари Гейтс се обърна да посрещне поредния гост.

— Понякога ми се ще… — подхвана пак Рут.

— Какво ти се ще? — намеси се и Робърт Давънпорт, застанал от другата страна на жена си.

Рут се обърна — да не би сенаторът да я чуе.

— Не знам някой да обича Ани повече от мен, но понякога ми се ще и двамата… — Тя се поколеба. — И двамата да са излизали и с други.

— Флечър познава колкото щеш други момичета, но просто не е искал да излиза с тях, освен това… — допълни Робърт, като междувременно поднесе чашата — да му налеят още от шампанското. — Колко пъти ми се е случвало да идвам с теб на пазар и да виждам как накрая купуваш роклята, която първо си харесала?

— Това не ми попречи да се запозная с доста други мъже, преди да избера теб — натърти Рут.

— Да, но при нас е различно — никой от другите не те искаше.

— Чуваш ли се какви ги дрънкаш, Робърт Давънпорт…

— Нима си забравила колко пъти съм ти предлагал да се омъжиш за мен, докато накрая приемеш? Дори се опитах да те изиграя, като направя така, че да забременееш.

— Никога досега не си ми го споменавал — извърна се с лице към него Рут.

— Очевидно си забравила колко време трябваше да мине, докато накрая родиш Флечър.

Рут се извърна отново към снаха си.

— Да се надяваме, че тя няма да има такива затруднения.

— Че защо да има! — възкликна мъжът й. — Така де, Флечър няма да ражда. Обзалагам се, че какъвто си е бащичко, и той като мен няма да погледне до края на живота си друга жена.

— Нима си седнал да ме убеждаваш, че откакто сме се оженили, не си поглеждал друга жена? — попита Рут, докато се ръкуваше с поредните двама гости.

— Не — потвърди мъжът й и пак си сръбна от шампанското. — Спал съм с много, но не съм поглеждал никоя.

— Колко чаши си изпил, Робърт?

— Не съм ги броил — призна си той, а Джими излезе от редицата.

— На какво се смеете вие двамата, господин Давънпорт?

— Тъкмо разправях на Рут за безбройните си завоевания, но тя не иска да ми повярва. Я кажи, Джими, какво смяташ да правиш, след като се дипломираш?

— Ще уча заедно с Флечър право. Никак няма да ми е лесно, но все ще се справя: вашият син ще ми помага денем, а Джоана — нощем. Сигурно се гордеете много с него — рече младежът.

— Отличник и председател на студентския съвет! — възкликна Робърт. — Гордеем се, как да не се гордеем! — допълни той и поднесе чашата на сервитьора, който минаваше покрай тях.

— Ти се напи — укори го Рут, опитвайки да не се усмихва.

— Както винаги, си права, скъпа, това обаче не ми пречи да съм неимоверно горд с единствения си син.

— Но без помощта на Джими той никога нямаше да стане председател на съвета — отсече жена му.

— Много мило от ваша страна, госпожо Давънпорт, не забравяйте обаче, че Флечър спечели изборите едва ли не с пълно мнозинство.

— Но едва след като ти убеди Том… как му беше фамилията… Да подкрепи Флечър.

— Това сигурно е натежало, но все пак именно Флечър отвоюва промените, които ще оказват влияние върху цяло поколение възпитаници на Йейлския университет — уточни Джими точно когато при тях дойде Ани. — Здравей, малка сестричке.