— Когато стана председател на управителния съвет на „Дженеръл Мотърс“, пак ли ще ме наричаш с това гадно „малка сестричке“?
— Ще те наричам, я. А ти какво си въобразяваш — подсмихна се брат й. — Освен това за нищо на света няма да карам кадилаци.
Ани замахна да го удари, ала точно тогава оберкелнерът подкани да разрежат тортата. Рут прегърна снаха си.
— Не му обръщай внимание — посъветва я тя, — веднъж да завършиш, и ще му натриеш носа.
— Няма да доказвам нищо на брат си, излишно е — отвърна Ани. — При нас тон винаги е давал синът ти.
— Значи ще удариш и него в земята — усмихна се свекървата.
— Нямам такова намерение — призна си младоженката. — Флечър спомена, че след като завърши право, смята да се захване с политика.
— Това не пречи и ти да направиш кариера.
— Наистина не пречи, но аз не съм от горделивите — готова съм и на жертви, ако това ще му помогне да постигне целите си.
— Ти обаче си в правото си да имаш своя кариера — повтори Рут.
— Защо ми е кариера? Само защото напоследък е модно ли? Сигурно не съм като Джоана — отсъди тя и погледна снаха си. — Знам, Рут, какво искам и ще направя нужното, за да го постигна.
— И какво искаш? — попита тихо другата жена.
— Да подкрепям до края на живота си мъжа, когото обичам, да отгледам децата му, да се радвам на успехите му, да се справям с трудностите на седемдесетте години, което вероятно ще се окаже далеч по-сложно, отколкото да се дипломирам с отличие във „Васар“ — отвърна Ани, след което взе сребърния нож с ръкохватка от слонова кост. — Знаеш ли, подозирам, че през двайсет и първи век ще има много по-малко златни сватби, отколкото през двайсети.
— Голям късметлия си, Флечър — рече майка му точно когато Ани разряза долния етаж от тортата.
— Знаех го още преди да й махнат шините от зъбите — отвърна той.
Ани подаде ножа на Джоана.
— Пожелай си нещо — изшушука й Джими.
— Вече съм го направила, малкият — каза му тя, — и не само това, ами желанието ми се сбъдна.
— А, говориш за привилегията да се омъжиш за мен ли?
— Божичко, не, много по-голямо е от това.
— Че какво може да е по-голямо?
— Ще си имаме дете.
Джими я притисна в обятията си.
— Кога е станало?
— Не мога да ти посоча минутата, но престанах да взимам хапчета веднага щом се убедих, че въпреки всичко ще се дипломираш.
— Каква новина! Ела да я съобщим на гостите.
— А си казал и дума, а съм нарязала теб вместо тортата. Всъщност винаги съм знаела, че ще сбъркам, ако се омъжа за рижо хлапе.
— Обзалагам се, че и детето ще е с червена коса.
— Не бъди толкова сигурен, малкият — само да си посмял да кажеш на някого! Направиш ли го, ще съобщя на всички, че не съм сигурна кой е бащата.
— Госпожи и господа — провикна се Джими точно когато жена му вдигна ножа, — имам важно съобщение. — Всички замълчаха. — Ние с Джоана ще си имаме бебе.
Петстотинте гости замълчаха, после залата се взриви от бурни ръкопляскания.
— С теб е свършено, труп си, малкият — закани се Джоана и забучи ножа в тортата.
— Още от мига, в който те срещнах, госпожо Гейтс, знам, че с мен е свършено, но нека все пак първо си направим най-малко три деца, пък после ме убивай.
— Е, сенаторе, ще ставаш дядо — отбеляза Рут. — Честито! И аз изгарям от нетърпение да си имам внуче, но сигурно ще се наложи да почакам, докато Ани роди първата си рожба.
— Готов съм да се обзаложа, че докато не завърши, няма да мисли за това — отсече Хари Гейтс, — особено пък след като разберат какво съм намислил за Флечър.
— Ами ако той реши да прави друго, което не се вмества в плановете ти? — попита Рут.
— Няма такава опасност, поне докато ние с Джими не му внушаваме, както досега, че идеята е хрумнала именно на него.
— А не мислиш ли, че вече може би се е досетил какво си наумил?
— Досещал се е винаги, още от деня, когато преди десетина години се запознахме на мача на „Хочкис“ срещу „Тафт“. Още тогава знаех, че ще вдигне летвата по-високо и от мен. — Сенаторът прегърна Рут през раменете. — Но има нещо, за което вероятно ще опра до помощта ти.
— Какво? — попита тя.
— Мен ако питаш, Флечър и досега не е решил какъв е, републиканец или демократ, а аз знам колко държи мъжът ти…
— Каква прекрасна новина за Джоана, нали? — обърна се Флечър към тъща си.
— О, да — потвърди Марта. — Хари вече брои колко още гласове ще получи на изборите, след като стане дядо.
— Защо е толкова сигурен, че гласовете ще се увеличат? — полюбопитства младежът.