— Сбъркахте пътя — извика й Нат, готов да се обърне и да продължи нататък, но дори от двайсетина метра му се прииска да види момичето по-отблизо.
Отправи се бързо към него, без да спира да тича.
— Благодаря ви — рече непознатата. — Това ми е вторият път, когато бягам по този маршрут, и горе на хълма не си спомних откъде точно се минаваше.
— Трябваше да тръгнете по по-тясната пътека — усмихна се Нат. — Широката води към гората.
— Благодаря — повтори жената и без да казва и дума повече, се втурна нагоре по баира.
Нат я подгони и след като се изравниха, тича с нея, дока то излязоха на билото. Щом се увери, че се е върнала на по тясната пътека, й махна за довиждане.
— Хайде, ще се видим — рече й, но дори и непознатата да му отговори, той не я чу.
Прекоси финиша и си погледна часовника. Четирийсет и три минути и петдесет и една секунди. Пак изруга и се запита колко ли време е изгубил, докато е упътвал заблудилата се жена. После реши да не се ядосва. Прави упражненията за разтягане по-дълго от обикновено — чакаше момичето да се върне.
То изникна изневиделица на билото и затича бавно към финиша.
— Браво на вас, успяхте — усмихна се Нат, докато тичаше към нея. Тя не отговори на усмивката му. — Аз съм Нат Картрайт — поясни той.
— Знам кой сте — сопна се непознатата.
— Срещали ли сме се?
— Не — отвърна тя. — Но ви се носи слава.
Без да казва нищо повече, момичето продължи да тича към женската съблекалня.
— Да станат, които са успели да открият пет съдебни дела.
Флечър и Джими се изправиха победоносно, но ентусиазмът им бързо бе попарен: седемдесет на сто от курса също станаха на крака.
— Четири случая? — попита професорът, като се постара да не дава воля на презрението си.
Повечето от останалите също се изправиха, по банките продължиха да седят към десет на сто от студентите. Флечър се запита колко ли от тях ще се дипломират.
— Седнете — рече професорът. — Ще започнем с "Газова компания „Максуел Ривър“ срещу Пенстоун" — с какво това съдебно дело е допринесло за промяната на законодателството?
Ейбрахамс посочи един студент на третата банка.
— През 1932 година търговските дружества са задължени по закон да проверяват дали оборудването отговаря на правилата за безопасност на труда и да имат грижата всички работници и служители да знаят как да постъпват при извънредни обстоятелства.
Професорът премести пръст.
— Пак по закон писмените инструкции трябва да бъдат сложени на видно място, където да може да ги прочете всеки служител и работник.
— Кога това изискване се е обезсмислило? Пръстът отново се премести, друг глас:
— "Рейнолдс срещу дърворезница „Макдърмънд“.
— Точно така. — Пръстът пак се премести: — Защо?
— Докато режел едно дърво, Рейнолдс изгубил три пръста, но адвокатът му успял да докаже, че той не е знаел да чете и не му е било обяснено устно как да борави с машината.
— Какво е послужило за основа на новия закон? Пръстът отново се премести.
— Законът за промишлеността от 1934 година, според който работодателят е длъжен да обясни устно и писмено на всички как да боравят с оборудването.
— Кога се е наложило в закона да бъдат внесени още поправки?
Беше посочен друг студент.
— „Ръш срещу държавата“.
— Точно така, но защо, макар и да не е била права, държавата пак е спечелила делото?
Поредният студент.
— Не знам, господин професоре.
Пръстът се премести презрително и затърси някого, който да отговори.
— Държавата е спечелила, след като се доказва, че Ръш е подписал споразумение, според което…
Пръстът се премести.
— Според което, както го изисква законът, е бил инструктиран най-подробно.
Пръстът пак се премести.
— Освен това Ръш е работил в дружеството повече от изискваните по закон три години.
Пръстът продължи да се движи…
— Но освен това държавата е доказала, че тя не е търговско дружество в същинския смисъл на думата и политиците са приели лош закон.
— Не винете политиците — прекъсна го Ейбрахамс. — Законите се пишат от юристите, значи те трябва да понесат цялата отговорност. В този случай политиците нямат никаква вина: щом съдът е приел, че в случая държавата не може да бъде страна, заради кого законът е бил променен отново? Професорът посочи поредното ужасено лице.
— Променен е заради делото „Деметри срещу Деметри“. Пръстът се спря върху Флечър.
— За пръв път единият съпруг съди другия за проявена немарливост, без бракът да е бил разтрогнат, освен това съпрузите са държали равен дял от по петдесет на сто във въпросното търговско дружество.