Синове на съдбата

— И защо ищецът не е спечелил делото? — попита Ейбрахамс, без да сваля втренчен поглед от Флечър.

— Защото госпожа Деметри е отказала да свидетелства срещу съпруга си.

Пръстът се премести към Джими.

— А защо е отказала? — попита строго професорът.

— Защото е била глупава.

— Защо е била глупава? — попита отново Ейбрахамс.

— Защото предната вечер мъжът й е правил любов с нея или я е набил, или и двете и тя се е поддала.

Чу се тих смях.

— Присъствали ли сте там, господин Гейтс, за да свидетелствате, че е имало любене или побой? — попита Ейбрахамс и смехът стана малко по-силен.

— Не, господин професоре — отвърна Джими, — но съм готов да се обзаложа, че се е случило точно това.

— Сигурно сте прав, Гейтс, но освен ако не представите убедителни доказателства, няма как да потвърдите, че предната вечер в спалнята се е случило именно това. Ако в съда направите такова прибързано изявление, адвокатът на другата страна ще възрази, съдията ще го подкрепи, а съдебните заседатели ще ви вземат за глупак. И което е още по-важно, Гейтс, ще подведете клиента си. Не се осланяйте на предположения какво се е случило, колкото и правдоподобни да ви се струват те, освен ако не можете да ги докажете. Не сте ли в състояние да го направите, по-добре си мълчете.

— Но… — обади се Флечър.

Някои студенти наведоха глави, други затаиха дъх, трети зяпнаха невярващо младежа.

— Името?

— Давънпорт, господин професоре.

— Явно смятате, че можете да обясните какво имате предвид с думичката „но“, така ли е, Давънпорт?

— Госпожа Деметри е била посъветвана от адвоката си, че и да спечели делото, фирмата ще бъде ликвидирана, понеже никой от двамата съпрузи не е притежавал мажоритарен дял. Законът „Кендъл“ от 1941 година. След това тя е пуснала акциите си на борсата и те са били изкупени за сто хиляди долара от най-големия конкурент на съпруга й — някой си господин Канели. Не мога да докажа, че той е спал или не е спал с госпожа Деметри, знам обаче, че подир една година фирмата е била ликвидирана, след което госпожата е изкупила отново акциите си за десет цента едната и е платила за тях седем хиляди и триста долара, а после веднага е сключила нов договор за съдружие със съпруга си.

— Господин Канели успял ли е да докаже, че съпрузите Деметри са го ощетили с тайно споразумение помежду си?

Флечър се замисли. Дали Ейбрахамс не му залагаше капан?

— Защо се колебаете? — попита той.

— Съдът, господин професоре, не би го признал за доказателство.

— Въпреки това какво искате да ни кажете?

— Една година по-късно госпожа Деметри е родила син и според акта за раждане баща на детето е господин Деметри.

— Прав сте, това не е доказателство. И така, в какво е била обвинена госпожа Деметри?

— В нищо. Новото търговско дружество се е развивало много успешно.

— Защо тогава законът е бил променен именно заради Деметри?

— Съдията е запознал с делото главния прокурор на щата.

— Кой щат?

— Охайо. Вследствие на това е бил приет законът за съдружието между съпрузи.

— Годината?

— 1949-а.

— Промени?

— Според този закон съпрузи нямат право да изкупуват отново акции от търговско дружество, в което са били съдружници, ако от това се облагодетелстват поотделно.

— Благодаря, Давънпорт — рече професорът точно когато часовникът отброи единайсет. — Защитихте добре своето „но“.

— Студентите изръкопляскаха. — Но можеше да е и по-добре — допълни Ейбрахамс, преди да излезе от аудиторията.

* * *

Седнал на зида точно срещу студентското кафене, Нат чакаше търпеливо. След като видя как от сградата излизат близо петстотин млади жени, реши, че непознатата е толкова стройна просто защото не се храни. После най-неочаквано тя изхвърча през летящата врата. Нат бе разполагал с предостатъчно време, за да обмисли какво ще каже, но пак се притесни, докато тичаше да настигне момичето.

— Здравей, аз съм, Нат. — Непознатата го погледна, но не се усмихна. — Срещнахме се завчера. — Тя пак не каза нищо.

— На билото.

— Да, помня — отвърна накрая момичето.

— Не ми каза името си.

— Не, не ти го казах.

— Да не би да съм те подразнил с нещо?

— Не, не си.

— В такъв случай мога ли да попитам какво означава това „носи ми се слава“?

— Господин Картрайт, сигурно ще се изненадаш, но в студентското градче има и жени, които не смятат, че орденът „За храброст“ ти дава автоматично правото да искаш да им отнемеш девствеността.

— И през ум не ми е минавало такова нещо.