Синове на съдбата

— Ще се изненадам много, ако тя склони — отвърна натъжен Нат. — И ще бъда разочарован.

* * *

— Колко според теб ще продължи делото? — попита Ани.

— Ще приключим за една сутрин, ако признаем убийството, но пледираме, че е непредумишлено. Тогава сигурно ще се наложи да се явим пред съда само още веднъж — за да чуем присъдата.

— Възможно ли е? — поинтересува се Джими.

— Да, от прокуратурата ми предлагат да се споразумеем.

— Виж ти! — учуди се Ани.

— Ако се съглася да я съдят за непредумишлено убийство, Стамп ще поиска най-много три години затвор, което ще рече, че с добро поведение и предсрочно освобождаване Анита Кърстен ще лежи само година и половина. Ако не приемем, прокурорът смята да иска смъртна присъда за предумишлено убийство.

— В нашия щат за нищо на света няма да пратят на електрическия стол жена, убила мъжа си.

— Така си е — съгласи се Флечър, — но ако съдебните заседатели се заинатят, нищо чудно да дадат на подсъдимата деветдесет и девет години строг тъмничен затвор, а тя е едва на двайсет и пет, ето защо съм склонен да приема, че за нея е по-добре да лежи само година и половина, така поне ще може да се надява да прекара със семейството си остатъка от живота.

— Вярно си е — подкрепи го Джими. — Питам се обаче защо ли главният прокурор е готов да се съгласи само на три години, при положение че има всички основания да иска по-тежка присъда? Не забравяй, става въпрос за чернокожа, обвинена, че е убила бял мъж, а най-малко двама от съдебните заседатели ще бъдат чернокожи. Ако си изиграеш добре картите, могат да станат и трима и нищо чудно накрая на ваша страна да са всички съдебни заседатели.

— Освен това клиентката ми се ползва с добро име, работи на отговорно място и досега не е била осъждана. Това неминуемо ще повлияе на всеки съдебен заседател, независимо дали е бял или чернокож.

— На твое място нямаше да съм толкова сигурна — намеси се Ани. — Клиентката ти е отровила мъжа си със свръхдоза кураре, предизвикало парализа, а после е седнала на стълбите и е зачакала той да умре.

— Но съпругът й я е биел от години, посягал е и на децата — възкликна Флечър.

— Имаш ли доказателства, адвокате? — попита Джими.

— Не, но в деня, когато жената се съгласи да я защитавам в съда, направих доста снимки на синините и цицините по тялото й, както и на белега от изгорено върху дланта, който ще й остане за цял живот.

— От какво й е? — попита Ани.

— Онзи негодник, мъжът й, е долепил ръката й до нагорещения котлон и я е държал, докато жената е припаднала.

— Голям симпатяга, няма що! — отбеляза Ани. — Защо тогава не отстояваш мнението, че става въпрос за непредумишлено убийство, и не се позовеш на смекчаващите вината обстоятелства?

— Не го правя само защото ме е страх да не загубя делото и госпожа Кърстен да прекара остатъка от живота си зад решетките.

— Защо изобщо е наела теб за адвокат? — учуди се Джими.

— Другите са й отказали — натърти Флечър. — Пък и госпожа Кърстен реши, че хонорарът ми е неустоим.

— Въпреки това ще се изправиш срещу главния прокурор на щата.

— За мен това си е пълна загадка — за кой дявол му е да представлява обвинението в дело като това?

— Отговорът е прост — отсече другото момче. — Чернокожа жена убива бял мъж в щат, където едва двайсет на сто от населението са чернокожи и над половината от тях не си дават труда да гласуват, освен това — изненада, изненада! — през май предстоят избори.

— Колко време ти е отпуснал Стамп, за да му съобщиш решението си? — поинтересува се Ани.

— Следващото заседание е в понеделник.

— Ще намериш ли време, ако процесът се проточи? — попита жена му.

— Не, но не мога да оправдавам с това някакви компромиси.

— Значи ще караме ваканцията по съдилищата? — подсмихна се Ани.

— Няма да се учудя — потвърди Флечър и я прегърна.

— Защо не се посъветваш с професор Ейбрахамс? — възкликна жена му.

Джими и Флечър я погледнаха невярващо.

— Той съветва само президенти и държавни глави — напомни мъжът й.

— И от дъжд на вятър някой губернатор — допълни Джими.

— Ами значи е крайно време да даде съвет и на второкурсник. Нали за това му плащат.

— Да де, ама как да го поискам този съвет? — затюхка се Флечър.

— Позвъни му и го помоли да те приеме — обясни Ани. — Обзалагам се, че ще бъде поласкан.

* * *

Нат дойде в „Марио“ четвърт час по-рано. Беше избрал ресторантчето, защото беше непретенциозно: маси, застлани с покривки на бели и червени карета, букетчета цветя, черно-бели снимки на Флоренция по стените. Освен това Том му беше казал, че спагетите са домашни, правела ги жената на съдържателя, и това бе пробудило спомените от пътуването им до Рим. Нат се бе вслушал в съвета на приятеля си и дойде облечен в спортна синя риза, сив панталон и тъмносин пуловер, без вратовръзка и сако — Том го беше одобрил.