Докато господин Стамп се връщаше на мястото си, върху лицето му се мярна нещо като усмивчица.
— Смятам да обявя обедна почивка, господин Давънпорт — рече съдията. — След това ще започнете пледоарията си.
— Виждаш ми се много доволен от себе си — отбеляза Том, докато закусваха в кухнята.
— Незабравима вечер!
— Значи е имало и консумация, а?
— Не, не е имало никаква консумация — отвърна Нат. — Но я държах за ръката.
— Моля?
— Държах я за ръката — повтори другият младеж.
— Това няма да се отрази добре на репутацията ти.
— Надявам се да ми я опропасти — рече Нат, докато заливаше с мляко овесените ядки. — Ами ти? — допълни той.
— Ако ме питаш за сексуалния ми живот, в момента такъв няма, макар че кандидатки не липсват, една дори е доста напориста. Но не са ми интересни. — Нат погледна през масата и вдигна вежда. — Ребека Торнтън постоянно ми показва, че е на мое разположение.
— А аз си мислех, че…
— Че пак се е събрала с Елиот ли?
— Да.
— Възможно е, но всеки път, когато се срещнем, говори единствено за теб… бих добавил, само ласкави неща, макар и да подразбрах, че когато е с Елиот, запява друга песен.
— В такъв случай защо смяташ, че те сваля? — поинтересува се вторият младеж.
Том премести празната купичка и насочи вниманието си към двете варени яйца пред себе си. Счупи черупката на едното, взря се в жълтъка и продължи:
— Ако се знае, че си единствено дете и баща ти е милионер, повечето жени те възприемат в съвсем различна светлина. Никога не мога да бъда сигурен какво ги вълнува: дали аз или парите ми. Бъди признателен, че нямаш такъв проблем.
— Сам ще усетиш кога някое момиче е за теб — увери го приятелят му.
— Дали? И аз не знам. Ти си сред малцината, които никога не са се вълнували от богатството ми, и може би си единственият, който винаги настоява да си плаща сам сметките. Ще се изненадаш колко хора си въобразяват, че ще им плащам само защото ми е по джоба. Презирам сметкаджиите, което ще рече, че приятелският ми кръг е съвсем малък.
— И моята нова приятелка е много малка — вметна Нат с надеждата да разсее мрачното настроение на Том. — Сигурен съм, че ще я харесаш.
— Момичето, на което държиш ръката ли?
— Да, казва се Су Лин, висока е към метър и шейсет и понеже напоследък на мода са тънките жени, тя сигурно е най-ухажваното момиче в студентското градче.
— Су Лин ли? — учуди се приятелят му.
— Познаваш ли я? — попита Нат.
— Не, но татко ми разказа, че е поела новата компютърна лаборатория, създадена от компанията му, а преподавателите вече не си дават труда да я обучават.
— Снощи не ми спомена нищо за компютри — рече Нат.
— Действай бързо, чу ли! Освен другото татко спомена, че Масачузетският технологичен институт и Харвардският университет се опитват да я убедят да напусне Университета на Кънектикът и да се прехвърли при тях. Предупредих те, малкото й телце е увенчано с голям ум.
— Пак станах за смях — сподели Нат, — взех я на подбив дори за английския й, а се оказва, че тя е усвоила нов език, който всички искат да научат. Между другото, заради това ли искаше да се видим? — попита той.
— Не, нямах и понятие, че ще вечеряш с гений.
— Не съм вечерял с никакъв гений — засмя се неговият приятел. — Су е мила, внимателна и красива, смята, че ако ме държи за ръка, ще ме откъсне поне мъничко от безразборния полов живот. — Той замълча. — Щом не си искал да обсъдим сексуалния ми живот, защо ме повика на тази тежка закуска?
Том избута встрани яйцата.
— Исках, преди да се върна в Йейл, да разбера дали смяташ да се кандидатираш за председател на студентския съвет.