— Включително за присъда, според която клиентката ми е виновна? — възкликна младежът.
— Излишно е да възприемаш толкова черногледо нещата, поне засега. Нека първо се спрем на възможността съдебните заседатели да не достигнат до решение. В средата на втория ред забелязах съдебен заседател, който не погледна нито веднъж обвиняемата, докато тя даваше показания. Но ми направи впечатление, че и ти си видял жената в края на първия ред: сведе очи, когато ти вдигна изгорената дясна ръка на госпожа Кърстен.
— Какво да правя, ако съдът не вземе решение?
— Нищо няма да правиш. Макар и да не е най-блестящият ум в юриспруденцията, съдията в апелативния съд е голям педант, освен това е честен човек и ще поиска от съдебните заседатели да одобрят присъдата с квалифицирано мнозинство.
— Което в нашия щат е десет на два гласа.
— Както и в още четирийсет и три други щата — напомни професорът.
— Но ако те пак не постигнат единодушие и не одобрят присъдата с квалифицирано мнозинство?
— Съдията няма да има друг избор, освен да разпусне съдебните заседатели и да се поинтересува дали главният прокурор ще поиска преразглеждане на делото. Още преди да си попитал, ще ти кажа, че не мога да предвидя как ще постъпи господин Стамп в този случай.
— Както гледам, сте си записали доста неща — отбеляза младежът и се взря в редовете, запълнени с четливия почерк на професора.
— Да, през следващия семестър смятам да включа случая в лекцията за разликата между предумишлено и непредумишлено убийство. За третокурсниците е, значи няма да се затрудниш.
— Дали не трябваше да приема предложението на главния прокурор да се споразумеем за три години затвор?
— Подозирам, че в близко бъдеще ще разберем отговора на този въпрос.
— Много ли грешки направих? — полюбопитства Флечър.
— Е, имаше грешчици — отвърна Ейбрахамс и разлисти бележника.
— Коя беше най-голямата?
— По мое мнение това, че не призова за свидетел лекар, който да опише най-подробно — нещо, което докторите си умират да правят — на какво се дължат синините и отоците по ръцете и краката на госпожа Кърстен. Съдебните заседатели обожават лекарите. Смятат ги за почтени хора, каквито те обикновено са. Но ако задаваш умело въпросите, и те като всички нас са склонни да преувеличават.
Флечър се почувства гузен, задето не се е възползвал от такова очевидно предимство, и съжали, че не се е вслушал в съвета на Ани и не е отишъл по-рано при професора.
— Но ти не се притеснявай, ще се наложи обвинението да преодолее още едно-две препятствия — съдията със сигурност ще приеме молбата ни за спиране на съдебното решение.
— Молбата ни ли? — възкликна младежът.
— Точно така, молбата ни — отвърна тихо професорът. — От доста години не съм се явявал пред съд и сигурно съм поизлязъл от форма, но все пак се надявам да ми разрешиш да ти помагам с този случай.
— Да бъдете мой юридически съветник ли? — не повярва Флечър.
— Да, Давънпорт — потвърди Ейбрахамс, — защото наистина ме убеди в едно: клиентката ти не бива да гние до гроб по затворите.
— Съдебното заседание започва — провикна се някой и гласът му проехтя в коридора.
— Успех, Давънпорт! — допълни професорът. — Още не сме чули решението, но знай, че за второкурсник се справи блестящо.
Вече наближаваха Кромуел и Нат усети, че Су Лин е все по-притеснена.
— Сигурен ли си, че майка ти ще одобри как съм се облякла? — попита тя и придърпа полата си.
Нат се извърна и погледна възхитен строгото жълто костюмче на младата жена, което само подчертаваше красивото й тяло.
— Ще одобри, ще одобри, къде ще ходи, а баща ми направо ще се прехласне по теб.
Су Лин го стисна по бедрото.
— А как ще се почувства, щом разбере, че съм корейка?
— Ще му напомня, че баща ти е ирландец — отвърна той. — При всички положения цял живот е работил с цифри, няма да му трябва много време, за да разбере колко си ни умна.
— Още можем да се върнем — простена Су Лин. — Хайде да отложим за другата неделя.
— Късно е — възрази младежът. — Пък и не ти ли е хрумвало, че и майка ми и баща ми се притесняват много? Постоянно им повтарям, че съм влюбен до уши в теб.
— Да де, но моята майка направо те боготвори.
— И моята ще боготвори теб.
Момичето мълча, докато Нат не обясни, че наближават предградията на Кромуел.
— Не знам какво да им кажа.
— Престани, Су Лин, няма да се явяваш на изпит.
— Как така няма да се явявам! Това си е точно изпит.
— Ето го и родния ми град! — вметна младежът и след като подкара по главната улица, се опита да се поуспокои. — Като малък си въобразявах, че това е огромен метрополис. Но да ти призная, мислех и Хартфорд за столица на света.