— Защо?
— Защото Елиот ще тръгне да разправя наляво и надясно, че кампанията ти се води от човек, който следва не при вас, а в Йейлския университет и за капак е синче на банкер милионер. Не забравяй, че последния път щеше да победиш, ако не бяха мръсните номерца на Елиот. Бъди готов пак да ти подложи динена кора.
— Какво би могъл да направи?
— Ако можех да предвидя, щях да оглавявам предизборния щаб на Никсън.
— Как изглеждам? — попита Ани, която седеше на предната седалка на автомобила и пристягаше предпазния колан.
— Страхотно, миличка — отвърна Флечър, без дори да я поглежда.
— На друг ги разправяй тия! Изглеждам ужасно точно когато отиваме на такова важно гости.
— Сигурно ни е поканил на някоя от обичайните сбирки в дома му, на която ще дойдат десетина студенти.
— Съмнявам се — възрази жена му. — Поканата е написана на ръка и дори аз забелязах, че в нея се подчертава: „Постарайте се да дойдете на всяка цена, искам да ви запозная с един човек.“
— Е, сега ще разберем с кого — каза Флечър и спря очукания форд зад лимузина, обкръжена от десетина души охрана.
— Кой ли е пристигнал с нея? — пошушна Ани, докато мъжът й й помагаше да слезе от автомобила.
— Нямам представа, но…
— Радвам се да те видя, Флечър — възкликна професорът, който стоеше на входната врата. — Добре, че дойде — допълни той. „Би било много глупаво да не дойда“, помисли си младежът. — Добре дошли, госпожо Давънпорт, помня ви, помня ви, нали близо половин месец седях точно два реда зад вас в съдебната зала.
Ани се усмихна.
— Тогава бях малко по-слабичка.
— Но не и по-хубава — отбеляза Ейбрахамс. — Кога да го чакаме бебето?
— След десет седмици, уважаеми господине.
— Наричайте ме Карл — рече професорът. — Чувствам се много по-млад, когато първокурсничка от „Васар“ се обръща към мен на малко име. Освен това си е привилегия, която няма да окажа на съпруга ви най-малко още една година. — Той намигна на Ани и я прегърна през раменете. — Заповядайте, влезте, искам да ви запозная и двамата с един човек.
Флечър и Ани отидоха заедно с домакина във всекидневната, където завариха десетина гости, погълнати от оживен разговор. Те май бяха дошли последни.
— Господин вицепрезидент, разрешете да ви представя Ани Давънпорт.
— Добър вечер, господин вицепрезидент.
— Здравейте, Ани — поздрави Спиро Агню, след което протегна ръка. — Подочух, че сте се омъжили за много умен младеж.
Карл изшушука така, че да го чуят всички:
— Не забравяйте, Ани, политиците са склонни да преувеличават, понеже се надяват да гласувате за тях.
— Знам, знам, Карл, и баща ми е политик.
— Виж ти! — възкликна Агню.
— Водач е на групата на мнозинството в сената на щат Кънектикът.
— Няма ли сред нас тази вечер поне един републиканец — колкото за цяр?
— А това, господин вицепрезидент, е съпругът на Ани — Флечър Давънпорт.
— Здравейте, Флечър, и вашият баща ли е демократ?
— Не, уважаеми господине, заклет републиканец е.
— Браво на него! Е, мога да разчитам на поне два гласа във вашето семейство.
— А, не, господине, майка ми не би допуснала да прекрачите и прага на дома ни.
Вицепрезидентът прихна.
— Не знам дали това ще се отрази добре на репутацията ти, Карл.
— И занапред, Спиро, ще си остана неутрален, не се вълнувам от политика. Знаеш ли какво, ще ти поверя за малко Ани, искам да представя Флечър на още един човек.
Флечър се изненада — беше решил, че професорът е имал предвид вицепрезидента, когато е подчертал в поканата, че иска да го запознае с някого, — въпреки това тръгна с домакина, който го отведе при неколцина мъже, застанали край горящата камина в дъното на помещението.
— Това, Бил, е Флечър Давънпорт, а това, Флечър, е Бил Алегзандър от „Алегзандър…“…
— От „Алегзандър, Дюпон и Бел“ — завърши младежът изречението вместо професора, докато се ръкуваше със старши съдружника в една от най-прочутите адвокатски кантори в Ню Йорк.
— От известно време изгарям от нетърпение да се запозная с теб, Флечър — рече Бил Алегзандър. — Направи нещо, което аз вече трийсет години все не успявам да сторя.
— Какво, господине?
— Да убедя Карл да се яви като консултант в някое от делата ми. Ти как го направи?
Двамата с Ейбрахамс зачакаха младежът да отговори.
— Нямах голям избор, уважаеми господине. Натрапи ми се изключително непрофесионално, но какво да се прави, и неговата не е лесна. От 1938 година никой не му е предлагал прилична работа.
И двамата се засмяха.