— Няма нищо, не се притеснявай. Всеки от предизборния щаб трябва да се постарае да разговаря най-малко с по двайсет студенти на ден — продължи Су Лин. — Остават ни още шейсет дни, до изборите трябва да направим всичко възможно да се срещнем с всички в студентския град. Не бива да гледаме на това през пръсти — предупреди тя. — На стената отзад има дъска с имената на студентите по азбучен ред. На масата под нея виждате седемнайсет пастела в различни цветове — по един за всеки от щаба. Всяка вечер отбелязвайте студентите, с които сте разговаряли. Тъкмо така ще разберем кой само си чеше езика и кой работи.
— Каза, че пастелите са седемнайсет — обади се пак Джо, — а ние в щаба сме само четиринайсет.
— Точно така, има и един черен, един жълт и един червен пастел. Ако някой каже, че ще гласува за Елиот, го зачертавате с черно, ако не сте сигурни, го отбелязвате с жълта чавка, ако ли пък сте убедени, че ще даде гласа си за Нат, използвате червения пастел. Всяка вечер ще вкарвам в компютъра новите данни, а на другата сутрин ще разполагаме с разпечатката. Някакви въпроси? — попита Су Лин.
— Ще се омъжиш ли за мен? — провикна се Крис. Всички се засмяха.
— Да — отвърна момичето. Помълча и добави: — И не забравяйте: не бива да вярвате на всичко, което ви се казва, защото Елиот вече ми направи предложение за женитба и аз го приех.
— Ами аз? — възкликна Нат. Су Лин се усмихна.
— На теб вече съм отговорила в писмен вид, забрави ли?
— Лека нощ, господин Ейбрахамс, благодаря за незабравимата вечер.
— Лека нощ, Флечър. Радвам се, че ви е харесало.
— И още как! — възкликна Ани. — Беше ни много приятно да се запознаем с вицепрезидента. Тъкмо ще се заяждам няколко седмици с баща си — допълни тя, докато Флечър й помагаше да се качи в автомобила.
Преди да затвори и вратата откъм своята страна, той възкликна:
— Беше невероятна, Ани.
— Просто се опитвах да оживея — отвърна жена му. — Изобщо не очаквах да ме сложи по време на вечерята между вицепрезидента и господин Алегзандър. Дори си помислих, че е станала някаква грешка.
— Професорът не допуска такива грешки — увери я младежът. — Подозирам, че го е помолил Бил Алегзандър.
— Че защо ще го моли? — учуди се Ани,
— Защото е старши съдружник в старомодна кантора, която държи на традициите, и е решил, че ако опознае законната ми съпруга, ще научи доста и за мен. Поканата да постъпиш на работа в „Алегзандър, Дюпон и Бел“ е равносилна почти на брак.
— Тогава да се надяваме, че не съм се издънила.
— Обратното. Благодарение на теб навлязох в етапа на ухажването. Хич не си въобразявай, че госпожа Алегзандър току-така е седнала до теб, когато отидохме да пием кафе във всекидневната.
Ани простена тихичко и Флечър я погледна притеснен.
— Майчице, имам контракции! — рече тя.
— Нали ти остават още цели десет седмици! — стъписа се мъжът й. — Отпусни се, ей сега ще те закарам вкъщи и ще те сложа да си легнеш.
Ани простена отново, този път малко по-силно.
— Няма смисъл да ходим вкъщи, карай направо в болницата — подкани тя.
Флечър подкара презглава през Уествил, като се взираше в имената на улиците и умуваше как най-бързо да стигне болница „Йейл-Ню Хейвън“. По едно време забеляза в дъното стоянка. Зави рязко и спря до първото такси. Смъкна прозореца и изкрещя:
— Жена ми ражда, как най-бързо да стигна до „Йейл-Ню Хейвън“?
— Карайте след мен — подвикна таксиметровият шофьор и се понесе напред.
Флечър се стараеше да не изостава, докато таксито се провираше с надут клаксон и запалени фарове между автомобилите по улиците — младежът не бе и подозирал, че може да мине по този път. Ани се държеше за корема и стенеше все по-силно.
— Не се притеснявай, скъпа, ей сега ще пристигнем — успокои я мъжът й и за кой ли път мина на червено, само и само да не изгуби от поглед таксито.
Когато двата автомобила най-сетне излязоха при болницата, Флечър с изненада видя, че при отворената врата на входа стоят лекар и сестра с количка — очевидно ги чакаха. Шофьорът изскочи като тапа от таксито, вдигна палци така, че медицинската сестра да го види, и Флечър се досети, че явно е помолил диспечерката да се обади в родилното и да предупреди — надяваше се да има достатъчно пари, за да му плати курса, да не говорим пък за големия бакшиш, който смяташе да му даде за оказаното съдействие.
И той изхвърча от колата и притича от отсрещната страна, за да помогне на Ани, но шофьорът вече го беше изпреварил. Двамата хванаха родилката за лактите и я придържаха, докато тя слизаше от автомобила и се качваше полека на количката. Още преди да вкарат през отворената врата Ани в болницата, сестрата започна да разкопчава роклята й. Флечър извади портфейла си и се извърна към шофьора на таксито.