— Благодаря ви, оказахте ми неоценима помощ. Колко ви дължа?
— Нищо, за моя сметка е — отсече непознатият.
— Ама как така… — възропта Флечър.
— Ако кажа на жената, че съм ви взел пари, ще ме убие на място. Успех! — извика той и без дума повече се качи на таксито.
— Благодаря ви — повтори Флечър и нахълта в болницата. Настигна бързо жена си и я хвана за ръката. — Всичко ще бъде наред, скъпа — взе да я успокоява той.
Санитарят зададе на Ани няколко въпроса и тя отговори на всичките с едносричното „да“. После изтича в родилното да предупреди доктор Редпат и дежурните сестри, че след минута бременната ще бъде там. Бавният огромен асансьор спря на петия етаж.
Подкараха с количката Ани към родилното отделение. В него нахълтаха още трима души с лица, скрити зад маските. Първият провери инструментите, наслагани по масата, вторият приготви кислородната маска, третият се опита да зададе на родилката още въпроси, но тя вече пищеше от болка. Флечър не пускаше и за миг ръката й, докато в помещението не влезе по-възрастен мъж. Той си сложи хирургични ръкавици и още преди да е погледнал пациентката, попита:
— Готови ли сме?
— Да, доктор Редпат — потвърди медицинската сестра.
— Добре — рече лекарят и се извърна към Флечър: — Налага се да ви помоля да излезете, господин Давънпорт. Ще ви повикаме веднага щом детето се роди.
Той целуна жена си по челото и й прошепна:
— Гордея се с теб!
22.
В деня на изборите Нат се събуди в пет часа, колкото да види, че Су Лин вече е под душа. Провери програмата, оставена на нощното шкафче. В седем среща на целия предизборен щаб, после час и половина пред кафенето, където щеше да посреща и да изпраща студентите, отбили се да закусят.
— Идвай при мен! — провикна се Су Лин. — Нямаме никакво време.
Беше права: отидоха на събранието на предизборния щаб броени мигове преди часовникът на кулата да отброи седем часа. Останалите вече бяха дошли и Том, който беше пристигнал за един ден от Йейл, им разказваше за опита си от изборите, проведени наскоро в неговия университет. Су Лин и Нат седнаха от двете страни на негласния шеф на предизборния щаб, който продължи инструктажа, сякаш изобщо не ги е забелязал.
— Никой не подви крак, не спря дори да си поеме дъх чак до шест часа и една минута, когато бе пусната и последната бюлетина. Предлагам кандидатът и Су Лин да стоят от седем и половина до осем и половина пред кафенето, а другите да отидат да закусят.
— Нима очакваш цял час да ги ядем тия буламачи? — възкликна Джо.
— Не, не очаквам да ядете нищо, Джо. Ще обикаляте, но само по един, от маса на маса и не забравяйте, че хората на Елиот вероятно ще правят същото, затова не си губете времето да агитирате и тях. Хайде да тръгваме.
Четиринайсетте младежи изхвърчаха от стаята, прекосиха на бегом моравата и оттам хлътнаха през летящата врата в кафенето, оставяйки Нат и Су Лин пред входа.
— Здравейте, аз съм Нат Картрайт, кандидатирал съм се за председател на студентския съвет, надявам се да ме подкрепите на изборите днес.
Двамата сънени студенти отвърнаха:
— Браво на теб, мой човек, гласовете на гейовете вече са твои.
— Здравей, аз съм Нат Картрайт, кандидатирал съм се за председател на студентския съвет, надявам се да ме подкрепиш…
— Знам кой си. Лесно ти е на теб с тия четиристотин допълнителни долара на месец. Я да те видим какво щеше да правиш, ако трябваше да изплащаш и студентски заем — гласеше отговорът на дръпнатия младеж.
— Здравей, аз съм Нат Картрайт, кандидатирал съм се за председател на студентския съвет…
— И аз няма да гласувам за теб — тросна се друг студент и изхвърча през летящата врата.
— Здравей, аз съм Нат Картрайт, кандидатирал съм се за…
— Извинявай, но съм от друг университет, не ми се налага да гласувам.
— Здравей, аз съм Нат Картрайт…
— Успех, ще гласувам за теб само заради гаджето ти, страхотно е.
— Здравей, аз съм Нат…
— А аз съм от предизборния щаб на Ралф Елиот, само как ще ти натрием носа!
— Здравей, аз съм…
След девет часа Нат се чудеше колко ли пъти е изрекъл това изречение и с колко души се е ръкувал. Единственото, в което беше сигурен, бе, че си е загубил гласа и че дланта му е изтръпнала. В шест часа и една минута се обърна към Том и каза:
— Здравей, аз съм Нат Картрайт и..!
— Я не се занасяй! — засмя се Том. — Аз пък съм председател на студентския съвет в Йейлския университет и единственото, което знам със сигурност, е, че ако не беше Ралф Елиот, сега щеше да вършиш моята работа.