— И какво ще правим сега? — затюхка се Джо, вторачен в Елиот, който продължаваше да се хили самодоволно.
— Не можем да направим нищо. Можем само да се оплачем на Честър Дейвис. В края на краищата той е назначен от ректората да наблюдава изборите.
— Добре, Джо, иди да му разкажеш какво е станало, а ние ще чакаме тук.
Момчето отиде при заместник-ректора по учебната част, за да подаде оплакване. Останалите загледаха как възрастният преподавател се свъсва все повече. Честър Дейвис изслуша Джо и незабавно повика шефа на предизборния щаб на Елиот, който само вдигна рамене и подчерта, че всички бюлетини са действителни.
Нат наблюдаваше как заместник-ректорът разпитва и двамата студенти. Накрая Джо кимна и заедно с другия младеж се върнаха всеки при щаба си.
— Заместник-ректорът ще свика още сега в кабинета си заседание на избирателната комисия, после, някъде след около половин час, ще ни съобщи какво са решили.
Су Лин хвана Нат за ръката.
— Господин Дейвис е почтен и справедлив, ще вземе правилното решение — взе да го успокоява тя.
— Дори и да е така — възрази младежът, — накрая, каквито и съмнения да има, заместник-ректорът не може да направи друго, освен да се придържа към правилника за провеждане на избори.
— Съгласен съм — каза някой зад тях. Нат се обърна и видя ухилената физиономия на Елиот. — Не е нужно да разгръщаш правилника, за да се убедиш, че печели онзи, който е събрал най-много гласове — подметна той презрително.
— Освен ако не открият нещо гнило — не му остана длъжен другият младеж.
— В какво ме обвиняваш, в измама ли? — сопна се Елиот точно когато зад него застанаха неколцина от поддръжниците му.
— Ще го кажа така. Ако ти спечелиш изборите, преспокойно можеш да кандидатстваш за работа в Чикаго, като касиер в окръг Кук — кметът Дейли не може да стъпи и на малкия ти пръст.
Елиот пристъпи с вдигнат пестник точно когато при тях в помещението влезе заместник-ректорът по учебната част — държеше един-единствен лист хартия. Качи се на подиума.
— Току-що ти се размина як пердах — изшушука Елиот.
— А на теб тепърва ти предстои да го изядеш — изсъска и Нат и двамата се извърнаха към Дейвис.
Той изчака гълчавата в аудиторията да утихне, намести микрофона — да не му е нисък — и се извърна към студентите, затаили дъх в очакване да чуят резултатите. Зачете бавно от предварително написания текст.
— По време на изборите за председател на студентския съвет бях уведомен, че вече след приключване на преброяването са били намерени две урни. След като те са били отворени, се оказва, че резултатите от гласовете в тях са твърде различни в сравнение с останалите урни. Ето защо като хора, излъчени да участват в избирателната комисия, нямахме друг избор, освен да се позовем на правилника за провеждане на изборите. Колкото и да търсихме, не открихме в него да се споменават изчезнали урни и как да постъпим, в случай че в някоя от урните съотношението между подадените гласове се различава от резултатите от другите урни.
— Защото никой досега не е прибягвал до измама — провикна се Джо от дъното на аулата.
— И сега няма измама, вие просто не умеете да губите — отвърна незабавно някой.
— Колко още урни сте скрили, в случай че…
— Не ни трябват повече.
— Тишина! — призова заместник-ректорът. — Тези изблици не говорят добре и за двете страни. — Дейвис изчака да се възстанови редът и продължи да чете от листа: — Същевременно обаче съзнаваме каква отговорност носим като членове на избирателната комисия и стигнахме до извода, че не можем да отменим резултатите от изборите.
Привържениците на Елиот заскачаха и завикаха радостно. Той се извърна към Нат и каза:
— Ето на, видя ли, че все пак ти изяде пердаха.
— Още не сме приключили — отговори Нат, без да сваля очи от господин Дейвис.
Трябваше да мине доста време, докато заместник-ректорът продължи — малцина от присъстващите бяха схванали, че той още не е приключил.
— Тъй като в изборите е имало доста нарушения, едно от които според нас все още не е изяснено, реших, че както е според параграф седми, точка „б“ от Студентския правилник, загубилият кандидат трябва да получи възможност да обжалва. В случай че го направи, избирателната комисия разполага с три възможности. — Той отвори правилника и зачете: — „1) Да потвърди първоначалните резултати. 2) Да обяви за победител кандидата, спечелил по-малко гласове. 3) Да насрочи нови избори, които да се проведат първата седмица от следващия семестър.“ Ето защо предоставяме на господин Картрайт двайсет и четири часа, през които той може да оспори резултатите.