— Не ни трябват двайсет и четири часа! — провикна се Джо. — Ще обжалваме.
— Кандидатът трябва да ми предаде становището си в писмен вид — обясни заместник-ректорът по учебната част.
Том се извърна към Нат, който гледаше Су Лин.
— Помниш ли какво се разбрахме да направим, ако загубя?
Книга трета
Летописи
23.
Нат се обърна и загледан в Су Лин, която вървеше бавно към него, си спомни деня, когато се запознаха. Беше я гонил надолу по хълма и когато тя се бе извърнала, бе останал без дъх.
— Голям късметлия си, ще знаеш! — пошушна Том.
— Съсредоточи се върху задачата си. Между другото, къде е халката?
— Халката ли? Каква халка? — Нат се извърна и изгледа кума на кръв. — Ох, да му се не види, знаех си аз, че трябва да взема нещо — изшушука припряно приятелят му. — Задръж малко, ще изтичам да я потърся у нас.
— Ти какво искаш, да те удуша с голи ръце ли? — ухили се Нат.
— Да, ако обичаш — отвърна другият младеж, захласнат по Су Лин, която вървеше към тях. — Нека тя бъде последният ми спомен от тленния свят.
Нат насочи вниманието си към младоженката, озарила го със същата усмивка, както в деня на първата им среща на входа на кафенето. Тя пристъпи и понавела глава, застана до него в очакване отчето да започне венчавката. Нат се сети за решението, което са взели в деня, след като загуби изборите, и си даде сметка, че никога няма да съжалява за него. Защо да пречи на професионалното израстване на Су Лин, колкото за да се опита да спечели отново изборите — не беше изключено отново да не успее. Мисълта, че през първата седмица на следващия семестър пак ще организира кампания, заради която ще моли Су Лин да го чака още една година, ако и този път се провали, разсея и последните му съмнения: той знаеше какво да направи. Свещеникът се извърна към паството.
— Скъпи братя и сестри…
Когато Су Лин обясни на професор Мълдън, че ще се омъжва и че бъдещият й съпруг следва в Университета на щат Кънектикът, той веднага предложи Нат да се прехвърли в Харвард и да вземе там бакалавърска степен. Вече знаеха, че е воювал във Виетнам и е пожънал големи успехи в лекоатлетическия отбор, но натежаха най-вече оценките му. В приемната комисия в Харвардския университет се изненадаха, че Нат не е постъпил в Йейл: бяха наясно, че няма да се налага да носят на гръб съпруга на Су Лин.
— Взимаш ли тази жена за законна съпруга?
На Нат му идеше да изкрещи: „Да.“ Но вместо това промълви тихичко: — Да.
— Взимаш ли този мъж за свой законен съпруг?
— Да — отвърна и Су Лин, все така навела глава.
— Можеш да целунеш младоженката — подкани отчето.
— Имаше предвид мен — намеси се Том и пристъпи напред.
Нат прегърна Су Лин и я целуна, като междувременно вдигна крак и изрита приятеля си по пищяла.
— Така значи! Това ли заслужих за всички жертви, които съм правил през годините? Е, поне дочаках и на мен да ми дойде редът.
Нат се извърна рязко, прегърна Том и го притисна до себе си, а всички в църквата избухнаха в смях.
„Том се оказа прав“ — помисли си той. Макар да бе убеден, че ако Нат се яви повторно, ще удържи съкрушителна победа, приятелят му дори не го укори, задето не е подал искане резултатите от изборите да се отменят. А на другата сутрин господин Ръсел се беше обадил на Нат и му беше предложил сватбената гощавка да бъде у тях. Как ли щеше да им се отплати?
— Мисли му отсега! — рече Том. — Веднага щом завършиш икономика в Харвардския институт, татко очаква да постъпиш при него в банката като стажант.
— Нищо чудно това да се окаже най-доброто предложение, което съм получил — усмихна се Нат.
Младоженците се извърнаха към близките и приятелите си. Сюзан не се и опита да прикрие сълзите, Майкъл пък грееше от гордост. Майката на Су Лин пристъпи напред и им направи снимка в първия миг, след като са се венчали.
Нат не помнеше от сватбената гощавка кажи-речи нищо, освен че господин и госпожа Ръсел надали са щели да направят повече и за родния си син. Той обикаляше от маса на маса и благодареше най-вече на онези, които бяха пристигнали отдалеч. Чак когато чу как среброто звънти о кристал, се сети да провери дали е сложил във вътрешния си джоб приветственото слово. Върна се на мястото си на масата, сложена на най-видно място, точно когато Том стана на крака — като кум предстоеше да вдигне наздравица. Първо обясни защо гощавката е в неговия дом.
— Не забравяйте, че много преди младоженеца направих на Лин предложение за женитба, но този път, кой знае защо, тя предпочете него.
Нат се усмихна през масата на леля Абигейл от Бостън, а гостите започнаха да ръкопляскат.