Запита се дали шегичките на приятеля му колко бил влюбен в Су Лин всъщност не прикриват истинските му чувства. Погледна кума и си спомни как, понеже е закъснял — благодаря ти, мамо! — за първия учебен ден в „Тафт“, е седнал на последния чин, до разплаканото дребосъче. Наистина бе благословен да има такъв приятел — надяваше се не след дълго и той да му кумува.
Всички посрещнаха с овации наздравицата на Том. Той седна и отстъпи място на младоженеца. В началото Нат изказа своята признателност на господин и госпожа Ръсел, разрешили толкова щедро сватбената гощавка да бъде в дома им. После благодари на майка си — за мъдростта, и на баща си — за външния вид, и всички се засмяха и изръкопляскаха.
— Но искам да благодаря най-вече на Су Лин, задето кривна от правия път, и на родителите си, задето са ме възпитали така, че да я последвам и да я предупредя, че е допуснала грешка.
— Направила е много по-голяма грешка, когато е хукнала да те гони нагоре по хълма — обади се Том.
Нат поизчака смехът да утихне и рече:
— Влюбих се в Су Лин още в мига, когато я видях, но както вече обясних, съм благословен с външността на баща си. И така, разрешете накрая да ви поканя на златната ни сватба, ще бъде на единайсети юли 2024 година. — Той помълча-помълча и добави: — Могат да не присъстват само смотаняците и онези, които междувременно умрат. — Нат вдигна чашата. — Да пием за моята съпруга Су Лин.
Когато тя се качи горе, за да се преоблече, Том най-после попита Нат къде ще карат медения месец.
— В Корея — изшушука Нат. — Смятаме да намерим родното село на Су Лин и да потърсим другите й роднини. Но не казвай на майка й, искаме да я изненадаме, когато се върнем.
На алеята пред къщата се изсипаха триста гости, които изръкопляскаха, когато автомобилът с младоженците се отправи към летището и се скри от погледите им.
— Къде ли ще карат медения месец? — попита майката на булката.
— Нямам понятие — излъга Том.
Флечър прегърна Ани. От погребението на Хари-Робърт беше минал цял месец, а тя пак винеше себе си.
— Бива ли такова нещо! — укори я мъжът й. — Ако има виновен, то това съм аз. Виж под каква пара беше Джоана, когато роди, а пак се справи блестящо.
Ала Ани беше неутешима. Лекарят обясни на Флечър кой е най-бързият начин тя да преглътне болката и младежът с радост се съгласи.
От ден на ден Ани си възвръщаше силите, ала се вълнуваше главно от едно: мъжът й да стане първенец на курса.
— Дължиш го на Карл Ейбрахамс — току му напомняше. — Вложил е много в теб, има само един начин да му се отплатиш.
През лятото преди последния курс го вдъхновяваше да работи денонощно. Освен любима и приятелка му стана и помощничка, често ходеше да му прави справки. Не се вслуша само в настойчивия му съвет да продължи следването.
— А, не, без тия — отсече младата жена. — Искам да бъда твоя съпруга и ако е рекъл Господ…
След като се върна в Йейлския университет, Флечър се примири, че не след дълго трябва да започне да си търси работа. Няколко адвокатски кантори вече го бяха поканили на интервю, една-две дори му бяха предложили направо да го назначат, на него обаче не му се работеше в Далас или Денвър, във Финикс и Питсбърг. Но седмиците отминаваха, от „Алегзандър, Дюпон и Бел“ така и не го потърсиха и малко по малко младежът си даде сметка, че ако разчита да го назначат в някоя от големите кантори, волю-неволю трябва да тръгне по интервюта.
Джими вече бе разпратил над петстотин молби, а бе получил всичко на всичко три отговора, само в един от който му предлагаха работа. Той беше готов дори да замине за Далас или Денвър, за Финикс и Питсбърг, ако не беше Джоана. Ани и Флечър обсъдиха в кои градове все пак биха живели, след което тя направи малко проучване на водещите юридически кантори в съответните щати. С общи усилия съчиниха молба, която размножиха петдесет и четири пъти и в първия ден от семестъра разпратиха.
Когато по-късно същата сутрин отиде в университета, Флечър намери в пощенската си кутия писмо.
— Пуснахме писмата преди някакъв си час, а ето че вече имаме отговор! — възкликна Ани.
Мъжът й се засмя, после обаче забеляза пощенското клеймо. Отвори писмото. В горния край на листа видя изчистената черно-бяла емблема на „Алегзандър, Дюпон и Бел“. Ами да, прочутата адвокатска кантора провеждаше интервютата едва през март, защо да прави изключение за Флечър Давънпорт?
През дългите зимни месеци преди интервюто той не спря да работи усърдно, но въпреки това замина със свито сърце за Ню Йорк. Още щом слезе на Централната гара от влака, се почувства опиянен от гълчавата: толкова много езици, толкова много нозе, които тук се движеха по-бързо, отколкото във всеки друг град. Докато пътуваше с таксито към Петдесет и четвърта улица, се взираше през отворения прозорец и вдъхваше от миризмата, каквато няма никъде другаде.