— Явно няма да се наложи, кантората предпочита да купим своя къща.
— Кантората хубаво предпочита, но ако не ни е по джоба?
— И това, изглежда, не е проблем — обясни Флечър, — от „Алегзандър, Дюпон и Бел“ ще ни отпуснат безлихвен заем.
— Много щедро — зарадва се Ани. — Но доколкото го познавам, Бил Алегзандър сто на сто има някакви задни подбуди.
— А, не се и съмнявам — потвърди мъжът й. — Така се обвързваш с кантората, а в „Алегзандър, Дюпон и Бел“ се гордеят много, че сред юридическите кантори в Ню Йорк имат най-малкото текучество. Става все по-очевидно, че след като са си направили труда да те изберат и да те обучат, както те си знаят, нямат намерение да те преотстъпват на конкуренцията.
— Все едно се обричаш до гроб — отбеляза Ани. Известно време мълча. — Споменавал ли си на господин Алегзандър, че имаш политически амбиции?
— Не, ако бях споменал, нямаше да ме допуснат и да припаря до кантората, пък и знае ли човек как ще се чувствам след две-три години?
— Лично аз знам — увери го жена му. — Знам как ще се чувстваш и след две, и след десет, и след двайсет години. По-щастлив си, когато участваш в надпревара, няма да забравя никога, че когато преизбраха татко в Сената, ти бе единственият човек, който се радваше повече и от него.
— Само да не те чуе отнякъде Мат Кънлиф! — усмихна се Флечър. — Можеш да бъдеш сигурна, че до десет минути ще научи и Бил Алегзандър и тогава тежко ми! В кантората не търпят хора, които не са отдадени изцяло на работата. Нали помниш какъв им е девизът: „В денонощието има двайсет и пет работни часа.“
Когато се събуди, Су Лин чу, че Нат разговаря в съседната стая по телефона. С кого ли? Беше съвсем рано. След миг мъжът й затвори и се върна при нея в спалнята.
— Ставай, цветенце, и стягай багажа! След по-малко от час трябва да изхвърчим оттук.
— Моля?…
— След по-малко от час.
Су Лин скочи от леглото и се втурна към банята.
— Капитан Картрайт, разрешено ли ми е да знам къде ще ме водиш? — изкрещя тя, за да надвика струята шуртяща вода.
— Веднъж да се качим на самолета, госпожо Картрайт, и ще разбереш.
— В каква посока? — попита пак тя веднага щом затвори кранчетата.
— Ще ти кажа чак след излитането на самолета.
— У дома ли се прибираме?
— Не — отвърна Нат, но не добави нищо повече.
След като се подсуши, Су Лин започна да умува какво да облече, а мъжът й отново вдигна телефона.
— За час едно момиче не може да направи нищо — възропта тя.
— Точно това и целях — подметна Нат, след като каза на администраторката да им поръча такси.
— Ох, да го вземат мътните! — извика Су Лин, вторачена в множеството подаръци. — Къде да ги сложа, а?
Нат остави слушалката върху вилката, отиде при дрешника и извади куфар, който жена му не беше виждала.
— Я, „Гучи“! — възкликна тя, изненадана от необичайното разточителство на мъжа си.
— А, не! Де се е чуло и видяло „Гучи“ за десет долара! Су Лин се засмя, а мъжът й пак вдигна телефона.
— Пратете пиколото и пригответе, ако обичате, сметката, след малко се изнасяме. — Той замълча, заслуша и после каза: — След десет минути.
Извърна се към жена си, която си закопчаваше шемизетата. Сети се как снощи тя най-после се е унесла, а той е решил да си тръгнат час по-скоро от Корея. Всеки миг, прекаран в града, само напомняше за…
На летището Нат се нареди на билетното гише и благодари на жената, че е откликнала толкова бързо на молбата му от сутринта. Докато предаваше багажа, Су Лин отиде да вземе закуска. Нат се качи с ескалатора на първия етаж и завари жена си да седи в ъгъла на кафенето и да си бъбри с келнерката.
— Още не съм поръчала за теб — обясни му тя. — Тъкмо обяснявах на сервитьорката, че сме женени само от седмица и не съм сигурна дали ще се появиш.
Нат погледна момичето.
— Какво ще обичате, господине?
— Две яйца на очи, бекон, кюфтета и кафе без захар и сметана.
Келнерката се взря в тефтера.
— Жена ви вече поръча за вас това. Нат се извърна към Су Лин.
— Къде отиваме? — попита тя.
— Ще разбереш чак когато тръгнем да се качваме на самолета, а ако продължаваш да подпитваш, нищо чудно да ти кажа и едва след като кацнем.
— Ама… — възропта тя отново.
— Ако се наложи, ще ти вържа очите, така да знаеш — закани се Нат точно когато келнерката се върна с кана кафе, над която се виеше пара. — А сега няколко сериозни въпроса — рече той и забеляза, че жена му трепва. Направи се, че не е забелязал. Очевидно й се въртеше само едно в главата и той си напомни, че поне първите няколко дни трябва да внимава с шегите. — Спомням си, спомена пред мама, че щом японците влязат в крак с компютърната революция, целият напредък в технологиите също ще се ускори.