Почувства се по-малко гузна, след като прекараха десет спокойни дни в Шотландия. Зарадваха се, че могат да присъстват на фестивала в Единбург и да избират между Марлоу, Моцарт, Пинтър и Ортън. Но и за двамата най-вълнуващо в пътуването беше дългата екскурзия по крайбрежието. Гледката бе чудно хубава и им се стори, че никъде по света няма по-голяма красота.
В Единбург се опитаха да открият корените на Гейтс и Давънпорт, накрая обаче единственото, което намериха, бе голямо цветно родословно дърво на двата рода и шотландска пола на пъстри карета в крещящи цветове, каквито са носели всички Давънпортови и която Ани се съмняваше, че ще облече някога, след като се върне в Щатите.
Флечър заспа броени минути след като самолетът излетя от Единбург за Ню Йорк. Когато се събуди, слънцето, което бе видял да залязва от едната страна, още не беше изгряло от другата. Когато започнаха да се снишават към летище „Джон Кенеди“ — Ани още не можеше да свикне да го нарича „Ай-дълуайлд“, — единственото, за което тя си мислеше, бе, че отново ще бъде с Луси, а Флечър вече се притесняваше за първия си работен ден в „Алегзандър, Дюпон и Бел“.
Когато се върнаха от Рим, Нат и Су Лин бяха капнали от умора, но промяната на обстановката наистина им се бе отразила изключително добре. С всеки изминал ден Су Лин се отпускаше все повече, а през втората седмица и двамата така и не отвориха дума за Корея. Докато пътуваха със самолета към Щатите, решиха да кажат на майката на Су Лин, че са карали медения си месец в Италия. Само Том щеше да се учуди. Докато тя спеше, Нат отново проучи в „Интернешънъл Хералд Трибюн“ и излизащия в Лондон „Файненшъл Таймс“ валутния пазар. Тенденциите си оставаха същите: намаление на курса, сетне леко покачване и отново намаление, но като цяло стрелката на йената сочеше неизменно нагоре, а на долара — в противоположната посока. Същото важеше и за курса на йената спрямо германската марка, английската лира стерлинга и италианската лира и Нат реши и занапред да следи къде разликите в курсовете са най-големи. Смяташе, веднага щом се приберат в Бостън, да поговори с бащата на Том и да отиде във валутния отдел на банка „Ръсел“, вместо да разкрива хрумването си пред непознати.
Погледна Су Лин, която бе потънала в сън — беше й признателен за предложението дипломата му да е посветена на валутните курсове. Времето в икономическия факултет на Харвардския университет щеше да отлети неусетно и той съзнаваше, че не може да протака вечно решението, от което щеше да зависи бъдещето и на двамата. Вече бяха обсъдили трите възможности: Нат да си потърси работа в Бостън, така че Су Лин да остане в Харвардския университет, тя обаче подчерта, че това ще стесни хоризонта му. Той можеше да приеме предложението на господин Ръсел и да започне заедно с Том работа в голяма банка в малък градец, макар че това пък щеше да ограничи бъдещото му развитие. Можеше да кандидатства за работа на Уолстрийт и да провери дали е в състояние да се справи във висшата лига.
Су Лин не се и съмняваше коя от трите възможности ще предпочете мъжът й и макар че двамата разполагаха с още малко време, през което да обмислят бъдещето си, тя вече се бе обадила на познатите си в Колумбийския университет.
25.
Когато се връщаше към последната си година в Харвардския университет, Нат не съжаляваше за почти нищо.
Само няколко часа след като кацнаха на международно летище „Логан“, той се обади по телефона на бащата на Том и сподели с него хрумването си за валутите. Господин Ръсел отвърна, че сумите, които иска да обърне, са твърде малки и никоя банка няма да се занимава с тях. Нат се разочарова, после обаче банкерът му предложи да му отпуснат заем от хиляда долара и Том да внесе същата сума. Така се зароди първият валутен фонд на Том.
Щом научи какво е намислил, Джо Стайн още същия ден добави нови хиляда долара. За месец фондът събра цели десет хиляди долара. Нат сподели със Су Лин, че се притеснява да не загуби не толкова своите, колкото чуждите пари. До края на семестъра фонд „Картрайт“ бе набъбнал на цели четиринайсет хиляди долара, а Нат прибра чиста печалба от седемстотин двайсет и шест долара.
— Но пак можеш да ги загубиш — напомни жена му.
— Така е, сега обаче фондът е по-мощен и вероятността от големи загуби е по-малка. Дори и курсът на йената най-неочаквано да падне, бих могъл да изпреваря събитията, да обърна парите отново в долари и да сведа до минимум загубите.