— Разправя на всеки срещнат, че след по-малко от седем години ще бъде първият, одобрен за съдружник — сподели Флечър с Логан няколко дни по-късно, докато седяха в едно кафене.
— Голям тарикат е, няма да се учудя и ако успее — бе единственото, което отвърна Логан.
— Ако се отнася и към другите, както към нас, как според теб е станал председател на студентския съвет в Университета на щат Кънектикът?
— Вероятно никой не е посмял да му се опълчи.
— И ти ли се добра така до поста?
— Ти пък откъде знаеш, че съм се добрал? — учуди се Флечър точно когато келнерът мина да вдигне чашите.
— В деня, когато постъпих в кантората, прочетох автобиографията ти. Само не ми казвай, че ти не си чел моята.
— То оставаше да не съм я чел! — призна си другият младеж и вдигна чашата. — Знам дори, че си бил шампион по шахмат в Принстънския университет. — И двамата се засмяха. — Е, да тръгвам, че ще изтърва влака и Ани току-виж си помислила, че в живота ми има и друга жена — допълни Флечър.
— Завиждам ти — пророни тихо Логан.
— Защо?
— Заради хубавия брак. На Ани и през ум не би й минало, че дори се заглеждаш по други.
— Голям късметлия съм — съгласи се приятелят му. — И на теб някой ден ще ти провърви, ще видиш. Мег от секретариата те зяпа като невидяла.
— Коя е Мег? — възкликна Логан, а Флечър го остави и се отправи към гардероба.
Беше изминал само няколко метра по Пето авеню, когато зърна отдалеч Ралф Елиот. Пъхна се в един вход и загледа как Ралф отминава нататък. Пак излезе на студения брулещ вятър, в какъвто не можеш да изминеш и пресечка, ако не си с ушанка, и бръкна в джоба да извади шала, но него го нямаше. Изруга. Сигурно го беше забравил в кафенето. Реши да мине да го прибере на другия ден, после обаче изруга още веднъж: беше се сетил, че му е подарък от Ани за Коледа. Отправи се назад към кафенето.
Влезе вътре и помоли гардеробиерката да потърси червен вълнен шал.
— Ето го — рече момичето, — сигурно се е изхлузил от ръкава, докато сте слагали палтото на закачалката. Намерих го на пода.
— Благодаря ви — каза Флечър и се обърна да излезе — не очакваше Логан да е още тук.
Застина като попарен, когато видя с кого говори приятелят му.
Нат заспа бързо.
„La devaluation francaise“ — три простички думи, заради които телетипите преминаха от тих шепот към шумна паника. Трийсет секунди по-късно телефонът върху нощното шкафче до леглото на Нат вече звънеше и той веднага нареди на Ейдриън:
— Отървавай се незабавно от франковете. — Изслуша какво му обяснява колегата и добави: — Долари.
Не помнеше през последните десет години да е имало ден, когато да не се е бръснал. Днес не го направи. Няколко минути по-късно, когато излезе от банята, Су Лин се беше събудила.
— Случило ли се е нещо? — попита тя и разтърка очи.
— Франкът се е обезценил със седем на сто.
— Това хубаво ли е, или лошо?
— Зависи с колко франка разполагаме. Веднага щом видя монитора, ще мога да преценя.
— До няколко години ще имаш монитор и до леглото си, няма да се налага дори да ходиш чак в службата — напомни жена му и забелязала на светещия часовник върху нощното шкафче, че е едва пет и девет минути, отново отпусна глава върху възглавницата.
Нат вдигна телефонната слушалка — в другия край на линията Ейдриън още не беше затворил.
— Оказва се трудно да се освободим от франковете, търсене почти няма, ако не броим френското правителство, а и то скоро няма да удържи на натиска.
— Продължавай да продаваш. Купувай йени, германски марки и швейцарски франкове. Нищо друго! Ще бъда при теб до петнайсет минути. Стивън там ли е?
— Не, но и той ще дойде. Мина доста време, докато открия в чие легло се е пъхнал.
Нат не се засмя. Затвори, наведе се да целуне жена си и хукна към вратата.
— Не си си сложил вратовръзка — напомни Су Лин.
— До довечера може да остана и без риза на гърба — отвърна мъжът й.
След като се бяха преместили от Бостън в Манхатън, Су Лин бе намерила жилище само на хвърлей от Уолстрийт. С премиите на Нат бе успяла да обзаведе четирите стаи и сега той канеше понякога на вечеря колегите си и дори клиенти. Стените бяха украсени със седем картини, които един лаик трудно би оценил.
Щом мъжът й излезе, Су Лин отново се унесе. Нат не изчака асансьора и за разлика от друг път хукна надолу по стълбището, като взимаше по две-три стъпала наведнъж. Обикновено ставаше в шест и се обаждаше от кабинета в службата, за да разбере дали има сътресения на валутния пазар.