Реши в свободното си време да се включи в кампанията в подкрепа на Картър в Ню Йорк. В свободното си време ли? Хари и Марта все се оплакваха, че изобщо не го виждали. Ани се беше включила в поредната благотворителна организация, а Луси се беше разболяла от варицела. Когато Флечър звънна на майка си да пита дали я е карал, първото, което тя му каза, бе:
— Добър ден, познаваме ли се?
Ала в мига, когато влезе в кантората, всички тези проблеми бяха забравени.
Долови, че става нещо, когато поздрави в секретариата Мег.
— В осем и половина има съвещание на адвокатите в заседателната зала — рече тя доста хладно.
— Какво ще обсъждаме? — попита Флечър и още щом изрече въпроса, си даде сметка, че той звучи нелепо: кантората се славеше със своята потайност.
Когато в осем и половина влезе в заседателната зала, доста от съдружниците вече бяха по местата си и си говореха тихо. Той побърза да седне зад стола на Мат. Дали обезценяването на френския франк в Париж можеше да повлияе на адвокатска кантора в Ню Йорк? Дали старши съдружникът искаше да обсъдят случая с „Хигс и Дънлоп“? Не, не му беше в стила. Флечър огледа насъбралите се около масата. И да знаеха какъв е дневният ред, не го издаваха с нищо. Но новината явно беше лоша, защото добрите винаги се обявяваха на заседанието в шест вечерта.
В осем и двайсет и четири в залата влезе и старши съдружникът.
— Извинявайте, че ви отклонявам от работата — подхвана той, — но реших, че въпросът не е за докладна записка, нито за месечния отчет. — Той млъкна и се прокашля. — Адвокатската ни кантора винаги е дължала силата си на това, че не се е забърквала в скандали от лично и финансово естество, ето защо смятам, че и намек за такъв проблем трябва да се обсъди незабавно. — Тези думи на Алегзандър озадачиха Флечър още повече. — Беше ми обърнато внимание, че човек от кантората е бил забелязан в кафене, посещавано от адвокати от конкурентни кантори. — „Правя го всеки ден — помисли си Флечър, — какво толкова. Да не е престъпление!“ — И макар да съм убеден, че подобно нещо не е осъдително, то може да доведе до последици, неприемливи за „Алегзандър, Дюпон и Бел“. За щастие, загрижен за доброто на кантората, един колега е сметнал за свой дълг да ме предупреди, че бихме могли да си имаме неприятности. Въпросният служител е бил забелязан да разговаря в кафенето с човек от кантоРа, която ни е конкурент. Към десет часа си е тръгнал с този човек, отишъл е с такси в дома му в Уест Сайд и е излязъл оттам чак в шест и половина на другата сутрин, когато се е върнал в жилището си. Веднага зададох ребром въпроса на въпросния служител и той дори не се опита да отрече, че има връзка с човека от конкурентната кантора. Със задоволство мога да съобщя, че се съгласи с мен: най-разумно е да напусне незабавно. — Алегзандър замълча. — Признателен съм на колегата, сметнал, че колкото и да е неприятно, е негов дълг да ме уведоми за случая.
Флечър погледна към Ралф Елиот, който се правеше на много изненадан, но явно никой не му беше обяснил, че не бива да преиграва. Точно тогава Флечър си спомни, че оная вечер, след като са пийнали с Логан, е срещнал Елиот на Пето авеню. Призля му при мисълта, че старши съдружникът е говорел за Логан.
— Нека напомня на всички — натърти Бил Алегзандър, — че не бива да обсъждате въпроса с никого.
Той се изправи и без да казва и дума повече, излезе от заседателната зала.
Флечър реши, че е най-добре да си тръгне с последните, и когато в залата не бе останал нито един съдружник, стана и се отправи бавно към вратата. Докато се връщаше в кабинета, чу зад себе си стъпки, но не се обърна.
— Онази вечер и ти беше в кафенето заедно с Логан, нали?
— попита Елиот, след като го настигна. Помисли и допълни:
— Не казах на чичо.
Флечър си замълча и изчака другият младеж да се отдалечи, но след като седна зад бюрото, записа дума по дума какви заплахи му е отправил.
Единствената грешка, която допусна, бе, че не съобщи веднага на Бил Алегзандър.
Сред многото неща, за които Нат се възхищаваше на Су Лин, бе и това, че тя нито веднъж не му беше натяквала:
— Казвах ли ти аз!
А след всичките й предупреждения беше в правото си да го стори.
— И сега какво? — попита жена му.
— Трябва да реша дали сам да напусна, или да чакам да ме изритат.
— Но нали шеф на отдела е Стивън, дори Ейдриън минава за по-старши от теб!