— Това все пак бяха мои позиции, пък и съм подписал всички заявки за покупки и продажби. Никой не смята, че и колегите носят вина за провала.
— На колко възлизат загубите на банката?
— На половин милион без малко.
— Да де, но през последните година-две ти си спечелил за нея много повече.
— Така е. Въпреки това сега шефовете на отдели ще ме смятат за ненадежден и винаги ще се притесняват да не се повтори. Стивън и Ейдриън побързаха да се разграничат, не им се ще и тяхното място да изстине.
— И все пак можеш да донесеш на банката огромни печалби, защо ще те оставят да напуснеш?
— Защото веднага ще ми намерят заместник — всяка година икономическите факултети бълват нови и нови кадърни младежи.
— Колкото и да са кадърни, не притежават твоя размах — възрази Су Лин.
— Мислех, че не одобряваш.
— Не съм казвала, че одобрявам — натърти жена му, — това обаче не означава, че не виждам колко си подготвен и способен и че не ти се възхищавам. — Тя се поколеба. — Дали някой ще ти предложи работа?
— Едва ли ще ми звънят чак толкова често, както преди месец, сигурно ще се наложи аз да звъня на тях.
Су Лин прегърна мъжа си.
— Във Виетнам си се натъквал на много по-големи ужаси, а не си се уплашил. Както и аз в Корея.
Нат почти бе забравил за случилото се в Корея, то обаче явно още тормозеше жена му.
— Ами фонд „Картрайт“? — попита тя, докато Нат й помагаше да сложат масата.
— Изгубихме към петдесет хиляди долара, но тази година още сме на малка печалба. А, да, покрай това се сетих, че трябва да звънна на господин Ръсел и да му се извиня.
— И на тях си им докарвал добри пари.
— Точно затова ми се довериха — отвърна Нат и стовари пестник върху масата. — Дявол да го вземе, трябваше да предвидя какво ще стане. — Той погледна през масата жена си. — Какво да правя?
Су Лин помисли и отговори:
— Напусни и си намери прилична работа.
Флечър набра номера, без да се свързва със секретарката на отдела.
— На обяд свободен ли си? — Известно време мълча. — Не, трябва да се срещнем на място, където няма да ни познаят… — Мълчание. — На Петдесет и седма улица в Уест Сайд ли? — Мълчание. — Хайде, ще се видим в дванайсет и половина.
Отиде в „Земарки“ няколко минути по-рано. Другият мъж вече го чакаше. И двамата си поръчаха салата, Флечър поиска и светла бира.
— Мислех, че никога не пиеш на обяд.
— Днес е едно от редките изключения — отвърна той. Отпи юнашка глътка и разказа на приятеля си за случилото се сутринта.
— Та ние живеем не през 1776-а, а през 1976 година! — възмути се Джими.
— Знам, знам, но явно има един-два динозавъра, които продължават да се навъртат по тия места. Един дявол знае какво още е надрънкал Елиот на чичо си.
— Тоя господинчо бил голям симпатяга, бе! Дръж го под око, няма да се учудя, ако ти си следващият на мушката.
— Аз ще се оправя, но се притеснявам за Логан — обясни Флечър.
— Ако наистина е способен, колкото го изкарваш, все ще си намери работа.
— Друг път ще си намери, ако звъннат на Бил Алегзандър и попитат защо е напуснал толкова внезапно.
— Никой адвокат няма да дръзне да признае, че някой е бил уволнен само защото е обратен.
— Не е нужно Алегзандър да го признава — възрази Флечър. — При тези обстоятелства е достатъчно да кажа: „Така и така, въпросът е личен, предпочитам да не го обсъждам“, това е далеч по-убийствено. — Той отпи още веднъж от бирата. — Ако адвокатската ти кантора, Джими, има късмета да наеме Логан, изобщо няма да съжалявате.
— Следобед ще поговоря със старши съдружника и ще ти кажа как е реагирал. Как, между другото, е малката ми сестричка?
— Малко по малко превзема Риджуд, включително клуба на книголюбителите, кварталния отбор по плуване и дружеството на кръводарителите. Следващата задача е да решим в кое училище да запишем Луси.
— В „Хочкис“ вече приемат и момичета — съобщи Джими — и ние смятаме…
— Какво ли ще каже сенаторът? — попита Флечър и изпи на един дъх бирата. — Как е той?
— Изтощен. Не спира да се готви за следващите избори.
— Никой не може да измести нашия Хари. Не знам в щата да има по-обичан политик.
— Кажи му го, де — подкани Джими. — Последния път, когато го видях, беше качил шест-седем килограма, изобщо не беше във форма.
Флечър си погледна часовника.
— Предай на стария боен кон много поздрави и му кажи, че в най-скоро време ще се постараем да отскочим с Ани за края на седмицата. — Той замълча. — Не сме се виждали, чу ли?
— Я не ставай параноик! — скастри го приятелят му и плати сметката. — Онзи негодник Елиот разчита точно на това.