— Далновиден ли? — ахна Алегзандър. — Какво далновидно според теб мога да видя във връзката на Фицджералд с неговия приятел? — натърти той отново.
— Не съм се срещал с приятеля на Логан, както, сигурен съм, господин Елиот ви е съобщил, освен ако не е решил да ви запознае само с половината истина. Тръгнах да се прибирам в Риджуд…
— Но Ралф ми каза, че после си се върнал.
— Да, върнах се и като наистина обигран съгледвач вашият племенник би трябвало да ви е съобщил, че съм отишъл отново в кафенето само за да си взема шала, беше се изхлузил от ръкава на палтото ми.
— Не, това не ми го е споменал — призна Алегзандър.
— Точно това имах предвид, когато казах за половината истина — напомни Флечър.
— Значи не си разговарял с Логан и приятеля му?
— Не, не съм разговарял — потвърди младежът, — но само защото бързах и нямах време.
— Значи си щял да разговаряш с него?
— Да.
— Дори и да си знаел, че Логан е хомосексуалист?
— Нито съм знаел, нито ме е вълнувало какъв е.
— Не те е вълнувало ли?
— Не. Не смятам, че ми влиза в работата да проучвам личния живот на Логан.
— На теб може и да не ти влиза в работата, но адвокатската кантора не може да търпи подобно нещо. Така стигаме до по-важни въпроси. Знаеш ли, че след като напусна, Логан Фицджералд е постъпил в адвокатската кантора, където работи и шуреят ти?
— Да, знам — заяви твърдо Флечър. — Споделих с господин Гейтс, че Логан си търси работа, те имаха късмета да привлекат човек с неговия размах.
— Дали все пак е разумно? — рече Бил Алегзандър.
— Когато става дума за мой приятел, съм склонен да поставям почтеността и справедливостта пред собствения си интерес.
— И пред интересите на кантората ли?
— Да, стига да е оправдано от нравствена гледна точка. Така поне ме е учил професор Ейбрахамс.
— Не ме баламосвай с гръмки думи, Давънпорт.
— Защо? Нали и вие, господин Алегзандър, правите същото? Старши съдружникът стана морав.
— Би трябвало да съзнаваш, че съм могъл да те изхвърля като мръсно коте от кантората.
— Ако бяхте уволнили двама души за една седмица, господин Алегзандър, щеше да ви се наложи да давате обяснения.
— Заплашваш ли ме?
— Не, но ми се струва, че вие заплашвате мен.
— Вероятно няма да е толкова лесно да се отърва от теб, Давънпорт, но затова пък ще се постарая, поне докато аз съм в кантората, да не станеш съдружник. А сега вън!
Докато ставаше, Флечър си спомни думите на Ани: „В такъв случай няма какво да търсиш в тази адвокатска кантора.“
Върна се в кабинета и чу, че звъни телефонът. Дали му се обаждаше Алегзандър? Вдигна, готов да подаде молба за напускане. Търсеше го Джими.
— Извинявай, че те притеснявам в кантората, Флечър, но татко е получил инфаркт. Откарали са го в „Сейнт Патрик“. Можете ли да дойдете с Ани възможно най-бързо в Хартфорд?
27.
— Намерих си прилична работа — оповести Нат, когато Су Лин се прибра.
— Таксиметров шофьор в Ню Йорк ли ще ставаш?
— Не — отвърна мъжът й. — Нямам нужната подготовка.
— Доколкото знам, досега това не е попречило на никого.
— Но на мен ще попречи, защото няма да живея в Ню Йорк.
— Местим ли се? Много те моля, кажи ми, че отиваме на човешко място, където вместо небостъргачи има дървета и вместо изгорели газове — чист въздух!
— Отиваме си у дома.
— В Хартфорд ли? Значи постъпваш в „Ръсел“.
— Да, господин Ръсел ми предложи да стана заместник-директор на банката и да работя заедно с Том.
— И ще се занимаваш със сериозна банкова дейност? Не просто със спекулации на валутния пазар?
— Ще отговарям за валутния отдел, но те уверявам, там осъществяват главно обмен на валута, а не спекулации. Господин Ръсел държи да възложи на нас двамата с Том реорганизацията на банката. Напоследък „Ръсел“ изостава от конкурентите и…
Су Лин остави дамската си чанта върху шкафчето в антрето и отиде при телефона.
— На кого се обаждаш? — попита мъжът й.
— На мама, естествено, трябва да започнем да търсим жилище, а и училище за Люк, после трябва да се свържа и с някои бивши колеги, за да питам за някаква работа, и…
— Чакай малко, цветенце — спря я Нат и я прегърна. — Да разбирам ли, че одобряваш?
— Дали одобрявам ли? Не ме свърта да се махна от Ню Йорк. Изпадам в ужас само при мисълта, че Люк ще тръгне в училище, където децата си острят моливите с мачете…
Телефонът иззвъня, вдигна Су Лин. Закри с длан слушалката.
— Обажда се някой си Джейсън от банка „Чейс Манхатън“. Да му кажа ли, че вече не търсиш работа?
Нат се усмихна и взе слушалката.