— Нямам голям опит — призна си Флечър — както се надяваше, обезоръжаващо, — но съм роден, израсъл съм и съм получил образованието си в Кънектикът, преди да отида в Ню Йорк, където постъпих на работа в една от най-уважаваните в страната адвокатски кантори. Върнах се в родния край, за да използвам уменията си за благото на своите съграждани от Хартфорд.
— Не смятате ли, че на двайсет и шест години сте твърде млад, за да ни учите как да живеем? — провикна се от втория ред млада жена.
— И аз влязох в политиката на същата възраст — намеси се Хари, — а баща ви не възрази.
Един-двама от по-възрастните журналисти се усмихнаха, ала младата дама явно нямаше намерение да се дава току-така.
— По онова време обаче вие, сенаторе, току-що сте се били завърнали от световна война и сте имали тригодишен опит като офицер, сражавал се на фронта, ето защо разрешете да попитам, господин Давънпорт, в разгара на войната във Виетнам вие изгорихте ли повиквателната си?
— Не, не съм я горил — отвърна Флечър — просто защото не съм я получавал, но ако ми я бяха пратили, щях с огромно желание да отида и да се сражавам.
— Можете ли да го докажете? — не мирясваше журналистката.
— Не, не мога — отговори младежът, — но ако прочетете словото ми от дебатите на първокурсниците в Йейлския университет, няма да имате никакви съмнения за становището ми по въпроса.
— Ако ви изберат, тъст ви ли ще дърпа конците? — попита друг журналист.
Хари се извърна и видя, че въпросът е подразнил Флечър.
— По-спокойно — пошушна му той. — Върши си човекът работата. Не се отклонявай от отговора, който сме подготвили.
— Ако имам щастието да ме изберат — рече Флечър, — би било неразумно да не се възползвам от неизчерпаемия опит на сенатор Гейтс — ще престана да се вслушвам в мнението му само ако съм убеден, че той вече няма на какво да ме научи.
— Какво мислите за поправката „Кендрик“ към закона за бюджета, който сега се обсъжда в Сената?
Топката долетя от ляво. Отговорът не бе сред седемнайсетте, които Флечър бе подготвил с тъст си.
— Не е ли малко грубичко, Робин? — намеси се сенаторът. — Все пак Флечър…
— Ако ме питате за алинеята, посветена на хората от третата възраст, според мен тази поправка дискриминира пенсионерите, които получават твърдо установен доход. Рано или късно всички ще излезем в пенсия. Единственото, което помня от писанията на Конфуций, е, че напредничаво е общество, което образова младите и се грижи за старите. Ако бъда избран, ще гласувам против поправката „Кендрик“, когато тя бъде внесена в Сената. Лошите закони се приемат бързо, но после могат да минат години, докато бъдат отменени. Ще гласувам само за проектозакон, за който съм убеден, че наистина може да бъде приложен в живота.
Хари се облегна на стола.
— Има ли още въпроси? — попита той.
— В автобиографията си, господин Давънпорт, която, защо да си кривя душата, ми направи силно впечатление, твърдите, че сте напуснали „Алегзандър, Дюпон и Бел“, за да се кандидатирате на изборите.
— Точно така — потвърди Флечър.
— А дали един ваш колега, господин Логан Фицджералд, е напуснал горе-долу по същото време?
— Да.
— Това има ли някаква връзка с вашето напускане?
— Никаква — отсече твърдо младежът.
— За какво намеквате? — не се стърпя Хари.
— За нищо. Кореспондентите ни в Ню Йорк просто ми се обадиха и помолиха да попитам — отвърна журналистът.
— Не се и съмнявам, че черпят сведенията си от неназован източник — натърти сенаторът.
— Нямам право да разкривам източниците си — рече мъжът, като се опитваше да не се подсмихва.
— В случай че колегите в Ню Йорк не са ви казали кой е този източник, веднага след пресконференцията съм готов да ви съобщя името му — тросна се Флечър.
— Е, мисля, че въпросът е изчерпан — оповести Хари, да не би някой да задълбае по темата. — Благодаря за присъствието ви. По време на предизборната кампания ще можете да се срещате с кандидата на редовните седмични пресконференции — дори аз не съм ви отделял такова внимание.
— Издъних се — завайка се Флечър, след като слязоха от сцената. — Трябва да се науча да си сдържам нервите.
— Справи се много добре, момчето ми — успокои го Хари, — след като приключа с тия копелдаци, единственото, което те ще помнят от тазсутрешната пресконференция, ще бъде отговорът ти за поправката „Кендрик“ към закона за бюджета. Всъщност журналистите са най-малкото зло. — Хари замълча, настана зловеща тишина. — Истинската битка ще започне, след като разберем кого са издигнали републиканците.