Въпреки сравнително краткия ми житейски път, тъй като съм на двадесет и седем години, зад гърба си имам солиден боен опит и доста успешни акции. Както от едната, така и от другата страна на барикадата…
По-нататък ще разберете какво имам предвид, когато говоря за тези две страни, а сега ще кажа няколко думи за умението да управляваш психиката си.
Неслучайно споменах, че съм срещал твърде малко хора, които могат изцяло да управляват психиката си. За добър резултат се смята способността на човека да прави това поне отчасти. Само че непрекъснато съм наблюдавал точно обратната картина. Например как след някой особено паметен рейд феноменално здрави и монументално спокойни на външен вид бойци се тресат от нервни припадъци — плачат, търкалят се по земята, пищят с пяна на уста или се кикотят като луди…
От гледна точка на един страничен наблюдател този аспект може да изглежда несъществен. Има си психиатри и нека те да се занимават с тези неща. А за боеца, който не иска да иде на психиатър, има успокоителни, наркотици и водка.
Но то е много съществено от гледна точка на онези, които са принудени да работят ръка за ръка с хора, неспособни да се справят със себе си дори частично. Защото това, разбирате ли, е рисковано, непредсказуемо и много опасно. Често никак не ни е лесно, но когато и партньорът ти в най-отговорния момент внезапно излиза от релсите, извинете, но това е цяло нещастие…
И то има много просто обяснение. Трябва да се знае не за обща култура, а за да можеш да работиш правилно над себе си.
Накратко смисълът се състои в следното. Инстинктът за убийство е заложен във всеки от нас още от древността. Човекът е трепал наляво и надясно, и то не защото е някакъв мръсник, а просто за да се нахрани. Общо взето, ликвидирал е всичко, което се движи. Освен представителите на собствения си вид.
Заповедите от рода на „не убивай“, всички общочовешки принципи и постулати, които внушават на всеки от нас още от детството ни, са пълни глупости в сравнение с природната забрана, която се предава генетично от поколение на поколение. Мъдрата природа изобщо не е заложила в основата на мирогледа на хомоходещия изправен правилото "не убивай себеподобния" заради някакви си там измислени принципи на съвместния човешки живот и на хуманизма. Тези принципи са се появили много по-късно и природата дори няма представа за тях. А в нея всичко е уредено единствено и само на принципа на целесъобразността. Ако се вгледаме внимателно, ще видим, че в природата няма нищо излишно. Всичко, което съществува, по един или друг начин, е взаимосвързано с друга съставна част на заобикалящия ни свят и задължително има някакво практическо приложение. Като в механизъм с добра вътрешна синхронизация.
Просто съществата, които са ходили изправени, са били малко на брой, това е. И всяко от тях е било безценно. А факторите и условията, предизвикващи скоротечната кончина на всеки хомо, изобилствали. И по тази причина природата се разпоредила, като създала табу на генетично ниво. Наоколо има камари месо, трепи когото си щеш, но никога не посягай на „двуноги без пера“!
Показателно е, че питекантропите и неандерталците са от онези видове homo, които по някакви неизвестни причини пренебрегнали това табу и се впуснали в канибализъм — тоест изяждали се помежду си! Ала те измрели много бързо и отстъпили мястото си на кроманьонците, които всъщност са нашите предци. Кроманьонците не се изяждали, затова живеели дълго и… Не, ако човек прочете историята, не би могъл да каже, че са живеели дълго и щастливо. Какво ти щастие на майната му! Но е факт, че са живеели дълго и интересно.
Сега това табу е анахронизъм, защото нашите събратя се наплодиха прекомерно и няма заплаха за съществуването на вида.
Но табуто е останало и ние продължаваме да си живеем с него. А най-обидното е, че това не зависи от нашето съзнание и от мирогледа ни. Ние нямаме възможност да участваме в това или точно обратното — да му попречим. Просто то ни се дава автоматично заради родовата ни принадлежност към групата на нашия вид. И всъщност насилствено се вкарва под мозъчната ни кора, както вкарват идентификационен номер във фантастичните филми.
Затова през целия си съзнателен живот всеки диверсант главорез е съпроводен с проблеми от психически характер… Освен ако не е пълна откачалка, но сред нашите събратя има много малко такива, защото спецификата на тази дейност предполага наличието на хладен здрав ум. Не е натиснат от морално-нравствени проблеми, които са пълни глупости и измишльотини, а именно от психически проблеми. А те са предизвикани от въпросното външно незабележимо и неподлежащо на контрол от никого природно табу…