— Кулите за охрана са разположени правилно, часовоите не спят, видимостта е добра — обяви Вася. — Денем и пеша може да го направи само някой близък на охраната войник, който излиза в самоотлъчка и се връща обратно. На останалите и през ум не бива да им минава…
Но престъплението беше станало по светло — щом стигнахме до дивизията, все още се виждаха допълнително сложените огневи точки по покривите. И затова Вася категорично отхвърлил седемте негодни слаби места и направил експеримент, като се опитал да проникне през останалите две с превозно средство. И по-точно през първия и втория контролно-пропускателен пункт.
Изобщо не се смейте, това е съвсем сериозно. Във всяко голямо войсково формирование този пункт е най-слабото място, през което по принцип във военния обект, но най-вече от обекта навън, се промъква какво ли не. Това не съм го измислил аз, сочи го статистиката. Територията се охранява по-лесно, защото, ако някой напира да влезе, това се вижда от километър. Изстрелваш един откос, вдигаш караула на оръжие и дотам… А пък нощем, дори и да го проспиш, техническите средства за охрана ще ти помогнат. От десет години водехме война с чеченците и през това време нямаше нито един случай, в който диверсанти успешно да са се промъкнали през нощта в някое военно градче, да са изклали личния състав и да са прибрали оръжието. Макар че опитите бяха безброй. И в това твърдение няма никакво самохвалство, можете сами да разберете от статистиката, че всички подобни начинания са били парирани.
Няма защо да си кривя душата, че не е имало и нападения чрез проникване на територията на обекта през контролно-пропускателния пункт… Но с военните камиони през тези пунктове преминаваха толкова много и най-различни ценни неща, че ако ги изчисляхме в пари, те щяха да са достатъчни отдавна вече да сме се разплатили с Парижкия клуб. Като на това отгоре, разбира се, нищо не се проверяваше. Защото на мястото на старшия, до шофьора, седяха разни подставени тлъсти мутри със сериозни връзки, които носеха предимно пагони на прапоршчици…
А дивизията е голямо военно формирование и през контролно-пропускателните пунктове преминават много камиони. И за Вася това не беше работа, а забавление и начин да убие времето. Той се вмъкнал в ремаркето на един камион „Урал“, който спрял до някаква будка за цигари, и след пет минути вече се разхождал из територията на градчето. Най-спокойно стигнал до щаба и се върнал на паркинга за камиони. А между другото, при тях засилените мерки продължавали да действат! Сетне отново се вмъкнал в ремаркето на един камион ЗИЛ с тента, който потеглял, и скочил навън в първия момент, когато возилото спряло. И толкова. Така проверката беше извършена и резултатът бе налице. Един чужд военен без проблеми бе проникнал на територията на дивизията и демонстративно се беше разхождал където си поиска, без никой да го спре и да се поинтересува кое е това момче.
Затова вече нямало смисъл да проверява първия контролно-пропускателен пункт, тъй като през него минавали предимно леки коли, предназначени за превозването на личния състав, а за един специално обучен боец не представлявало никакъв проблем да се намърда в тях.
По този начин Вася потвърди състоятелността на втората версия. Според нея се допускаше възможността за съществуването на помощна група, която би могла да проникне на територията на дивизията и да избие момчетата от специалните служби…
А освен това, вече някъде извън военното градче, Вася се бе натъкнал на един свой стар познат, който също бил разузнавач и служел в ДОН-100 на стотна дивизия. Изпратили ги специално тук, за да организират мероприятията по издирването. Онзи не му казал нищо интересно, но взел телефоните ни от Вася, за да ни се обади, ако случайно се появи някаква ценна информация.
Лиза и Глебич не ни разочароваха. Аз и Иванов едва успяхме да стигнем до мястото, на което живееше старата „връзка“ на полковника, когато Лиза се обади и докладва: „Открихме!“. По време на беглия оглед на задържаните веднага разпознали двама, които приличали на онези мъже. А в момента проверявали информацията за тях и за превозното им средство…
— Добре де, проверявайте — изсумтя натрупалият богат опит Иванов. — Но внимавайте да не се държите като фанатици. Трябва да има категорични фактически основания и без никакви „чисто интуитивно“ и „ако се съди по първичните белези“…