Групите за подсигуряване бяха в състав от трима до петима души, снабдени със собствено оръжие и добра легенда. Те работеха на тъмно и щяхме да се разпознаем благодарение на специална парола. Тоест нямаха никаква представа кой съм аз и какво се каня да върша. Тяхната задача беше безпрекословно да изпълняват моите нареждания. А предназначението им бе да решават внезапно възникнали проблеми от силов характер, ако такива се появят по време на операцията, както и две предварително планирани провокации. При нормален развой на събитията щях да се срещна с първата група някъде след седмица или пък — ако всичко вървеше като по вода — те изобщо не би трябвало да ме видят. Тъй и щяха да си умрат за благото на джихада, без дори да подозират, че това са им го причинили собствените им хора…
Само че за тези неща ще ви разкажа малко по-нататък. Всичко с времето си.
И тъй, при нормален развой на събитията ние трябваше да се разминем, понеже тогава не би трябвало да търся и свръзките. При мен всичко бе изчислено и организирано за самостоятелна работа. И ако важният чобанин Майрбек не се бе издънил с Руденко, в момента нямаше да съм тук.
Но сега нещата се развиха така, че още при първата свръзка налетях на първата група за подсигуряване. На всичкото отгоре не бях и сам, а с трима пленници. Направо си бяхме спретнали масов купон на това място и можеха, да спипат всички ни наведнъж!
Но най-важното вече беше факт — те ме видяха и оттук нататък задължително трябваше да ги използвам, дори и акцията по-нататък да се развиеше благоприятно…
А в това, че ме видяха, изобщо не се съмнявах, защото, докато разговарях с домакина, с крайчеца на окото си прецених каква е ситуацията по прозорците. Тежките пердета бяха спуснати и три от тях, които гледаха към двора, отдолу бяха характерно издути настрани. Съвсем мъничко, но това беше достатъчно за едно опитно око. Самият аз бих постъпил точно така, за да си освободя сектор, ако се канех да стрелям по двора в положение от коляно с опорна точка па широкия перваз на прозореца.
— Извинявай, Арсен, но не извади късмет — изразих искреното си съчувствие към домакина и измъкнах от джоба ги заветната банкнота от петдесет рубли. — Просто ти си в центъра на събитията, така се стекоха нещата. С нас има грима души, които са обявени за издирване, търсят и колата… В момента не можем да ги откараме на друго място. Тъй че хайде да помислим как ще решим проблема.
Показах банкнотата към прозорците, стискайки я във вдигнатата си ръка, и тръгнах бавно към къщата. Вървях и мислех: „Ей сега нервите на някого няма да издържат и ще изстреля един откос през стъклото… И ще ми стане много обидно, защото успях да измамя всички, а ще ме утрепят моите хора…“.
Извършихме разпознаването простичко и без проблеми, като сравнихме две банкноти от по петдесет рубли.
По тази точка от конспирацията имаше цяла история. Обикновено организаторите късаха на две банкноти от три рубли, които вече бяха излезли от употреба, даваха едната половина на свръзката в региона, а другата — на муджахидина, който идваше да свърши работа. И когато те се срещнеха, събираха двете половини на банкнотата и така се разпознаваха.
Според мен този метод беше измислен или от пълен идиот, или от явен провокатор. Защото въпреки всичките си недостатъци, руските чекисти никога не бяха страдали от липса на съобразителност. Няма да изпадам в подробности, а само ще кажа, че още на втория убит муджахидин, в който по време на огледа беше открита скъсана на две банкнота от три рубли, чекистите веднага разбраха, че това не е случайно, а е система. Иначе защо човек би мъкнал със себе си излезли от употреба банкноти, че на това отгоре и скъсани?
Заради тази идиотска система органите на реда разкриха десетки муджахидини и провалиха доста, уж подготвени по всички правила, акции.
Изобщо при цялото ми уважение към вайнахите, искам да отбележа една малка нелепост. Те са храбри и неудържими воини и умели бизнесмени, тъй като всеки от тях има комерсиален нюх по рождение… Ала в същото време по много въпроси тези хора са крайно нехайни. Как иначе би могъл да се обясни огромният брой провалени акции, кои то по всички точки би трябвало да са обречени на успех?
Тук някоя шахидка се взривила на стотина метра преди да стигне до целта, пред първия срещнат московски ресторант, и изобщо не е ясно какво е правил в това време кураторът й. Там някой не успял да обуздае високомерието си и убил почитан в целия окръг мюфтия, заради което не стига, че ликвидирали него, но избили и целия отряд. На трети парите му досвидели и платил на бойците с фалшиви долари, а те се обидили и тихомълком го предали на чекистите… Мога да изброявам подобни случаи с часове.