Истината е, че контраразузнаването работеше неуморно. Само че чисто физически не успяваха да проследят всички. Дивизията беше огромна, хората бяха много, плащаха им направо смешни пари и затова желаещите да оправят разклатеното си благосъстояние бяха повече от достатъчно.
Всъщност ракетните комплекси „Игла“ и „Стрела“ също се продаваха, но не тук и срещу съвсем други суми. Знаете, че понякога в пресата и по телевизията се промъква съобщение, че е съборен поредният хеликоптер на федералните сили, а чеченските бойци отново са използвали персонален зенитен ракетен комплекс „Игла“ или „Стрела“. И обстоятелствата уж се изяснявали, провеждало се разследване и други такива…
А чували ли сте някое от високопоставените лица да обяснява достъпно откъде чеченските бойци са взели тези комплекси? Мисля, че не сте чували нищо подобно, освен някакви объркани обяснения от рода на това, че се „провежда разследване“…
А откъде биха могли да ги вземат? Да не би да нападат складовете, да прерязват гърлата на целия караул и да ги откарват с камиони? С цялата си отговорност мога да ви заявя, че такова нещо никога не се е случвало. Ако ограбят някой районен отдел, в него ще намерят само стрелково оръжие и патрони, но те и без това си имат предостатъчно такива неща. Или може би чуждестранните спонсори им ги доставят от чужбина? Всъщност някои важни клечки с пагони понякога многозначително намекват, че е точно така: оръжието пристигало при бойците по чужди канали… По принцип това са пълни глупости. Тъй като персоналните зенитни ракетни комплекси се произвеждат у нас и ги продават нашите хора. А пък тия небивалици ги дрънкат просто защото ги е срам да констатират този факт. Та кой има достатъчно мъжество да признае: „Да, извършихме разследване и установихме, че са ги продали нашите хора“? Това е все едно сам да се линчуваш. Защото какво излизаше — че военните сами снабдяват муджахидините с оръжие?! Пълен кошмар…
Тъй че не попитах Шарип за оръжието… Интересуваха ме най-вече хората. Нагласата им, готовността им и онова, на което можехме да разчитаме…
Оказа се, че хората са все отбор юнаци… Да е жив и здрав храбрият Майрбек! Всички бяха активни муджахидини, а двама дори бяха обявени за общодържавно издирване, като единият от тях беше самият Шарип, командирът на групата! И с коя част беше мислил Майрбек, просто умът ми не го побираше. Да, разбирам, че ми беше дал най-добрите бойци… Но в този състав дори в обичайна ситуация те можеха да се придвижват в района на Кавминводи единствено като вземат изключително сериозни предпазни мерки, а пък сега, в самия разгар на оперативните мероприятия по издирването, им оставаше само едно — просто да се закотвят някъде и да чакат, докато обстановката се успокои.
Между другото, домакинът обясни, че през нощта са го проверявали два пъти. И ако ги бяха сгащили тук, щеше да има голяма стрелба и една камара трупове. Защото такива момчета не се предаваха живи.
— И как успяхте да се скриете?
Шарип показа как са се укривали. Подът в работилницата за автомобили беше просмукан с разни масла и там кучетата не можеха да надушат нищо. Капакът на входа към мазето отлично имитираше бетонен блок, а процепът се падаше точно под тезгяха. В самото мазе имаше мъничко г-образно антренце, където можеше да се скриеш, ако някой хвърли отгоре граната. Бяха направени и три доста широчки помещения. Едното бе оборудвано за живеене, а другите две бяха превърнати в килии с решетки. Всичко беше много стабилно и изработено така, че да издържи дълги години. А пък вентилационната шахта беше вградена в стената на работилницата и през нея можеше да се подслушва какво става навън… Горната й част беше свързана с тръбата на вулканизатора, а през двата отвора с решетки всички звуци стигаха до хората, които седяха долу. А това означаваше, че ако случайно ги откриеха, те щяха да успеят да се приготвят и да изчезнат… Точно така, защото, освен всички други удобства, там имаше тесен подземен тунел, който минаваше под къщата и излизаше в малкото мазенце под кухнята. Той също беше замаскиран много добре. Прозорците на кухнята гледаха към задния двор, опасан с висока ограда. Това си беше нещо като малка градинка. Скачаш през прозореца, минаваш оттам и се озоваваш на паралелната улица.
— Прекрасно — одобрих аз. — Страхотно сте се окопали. Имате ли резервно оръжие?
Нямаха, но можеха да заделят от пистолетите и гранатите си. Ала ако имахме нужда от автомати, трябвало да кажем предварително на Арсен, за да ги поръча на снабдителите.