Забиха ни тук след онова телефонно обаждане, в което ни съобщиха за някакви подозрителни типове, които уж били видели на улица „Новоподгородиа“ 12. Другите членове на отряда бяха загрели моторите и стояха в пълна готовност, но не тръгнаха наникъде. Всъщност от нас също не очакваха кой знае какви резултати. Както сочеше практиката, когато в някаква работа въвлечеш доброжелатели, информацията можеше да е цяло море, само че ползата от нея беше никаква.
Така че нашата задача бе да понаблюдаваме в течение на два-три часа обекта и да определим каква е степента на достоверност на получената информация. Дали обектът е обитаем, или не, и дали има възможност да се използва като „конспиративна квартира“, или това е празнословна измислица.
Да, близо до обекта за наблюдение стърчеше нещо… Не можах да идентифицирам какво точно е то, тъй като светлината на единствената улична лампа беше слаба и не осветяваше целия сектор за наблюдение. Но Вася успя да види какво представлява и каза, че това е постамент на улична лампа. В смисъл че стълбът на лампата наистина беше изкъртен, както се твърдеше в стихотворението.
Ние скучаехме тук вече от час и половина и през това време успяхме да установим, че къщата явно беше необитаема. Или поне временно… Останалите домове светеха и в тях се забелязваха и други признаци на живот. А тук цареше мрак и тишина. Иванов ни нареди в никакъв случай да не се приближаваме до обекта, та да не би случайно да стреснем враговете, ако наистина ги имаше там. Но Вася изврати по най-груб начин заповедта на началника и се разходи по улицата, като се правеше на подпийнал… Пантомимата му съответстваше напълно на ситуацията, тъй като съвсем наблизо варяха нещо подобно и от километър се долавяше миризма на джибри и хмел, а поривите на плажния вятър донасяха някъде откъм средата на улицата развеселената гълчава на подпийнала компания.
Вася се върна и обяви:
— Общо взето, там е празно. И по всичко личи, че хралупата е необитаема. Ще почакаме още час и ако не стане нищо, можем да тръгваме…
И той за пореден път докладва по радиостанцията на Иванов каква е обстановката, както се бяхме уговорили да го прави на всеки половин час. А пък аз от скука се обадих на мобилния телефон на Костя Воронцов и го попитах дали не са се сдобили с някаква полезна информация.
— Има цяла камара информация, но засега не е ясно дали е полезна, или не — обяви Костя. — Има промени в числения състав. Ако не ти се свиди да се набутваш, мога да ти обясня.
— Казвай. Само че колкото се може по-кратко.
Костя сподели пресните новини. По време на този час и половина, откакто висяхме тук, на Иванов му се обадили по мобилния телефон още седем пъти. Веднъж го направил Витя, за да попита какви са резултатите от работата ни, а другите шест обаждания били на добросъвестни хора с кавказки акцент. Казано накратко, смисълът на тези обаждания се свеждал до следното. За едно денонощие видели много непознати свои земляци на различни места, а освен това се носели слухове, че в града се е промъкнала въоръжена и опасна банда. Не казали къде точно са забелязали въпросните свои земляци, но приятелски предупредили да бъдем по-внимателни и ако открием някъде тези негодници, да не ги залавяме сами. Защото нямало да се справим, тъй като бандата била много, много опасна! За целта било най-добре да ангажираме всички части със специално предназначение, с които разполагаме.
— Тоест всичкия Петрушин — изсумтях аз. — А не се ли представиха?
— Нямаше нужда да ми задаваш този въпрос — отговори възмутено Костя. — Че кой от тях ще си каже името, когато доносничи за собствените си сънародници?
А какво става с числения състав?
Така, промените в числения състав били следствие точно от действията на тези доброжелателни доносници. Съдейки по гласа, на Иванов му се сторило, че един и същи човек му се е обадил три пъти. Но било невъзможно да провери това, тъй като цялата ни записваща и каквато и да било друга апаратура бе останала в базата. След това Костя в крайно неподходящ момент се сетил, че ако съм носел вносния си апарат, щяло да ни е по-лесно да работим с дагестанците. А Петрушин долял масло в огъня, като отбелязал, че най-вероятно щяло да ни се наложи да висим на това място поне месец и половина и затова нямало да е зле да получим заплатите си за две седмици и да ни ги донесат тук. Понеже това не било точно като да лежиш в окопите и по тази причина понякога ти трябвали пари.
Така че Иванов изпратил Лиза в базата да вземе заплатите, апаратурата и допълнително оборудване. И точно в този момент Глебич сигурно вече е качил дамата на вечерния автобус до Моздок. Тя щяла да пренощува в представителството, а утре сутринта щяла да излети за базата още с първия самолет.