Внезапно трите жени, които носеха момичето, бяха придобили изражения на екзалтирано блаженство. Докато вървяха, влачейки крака, понесли отпуснатия си кървящ товар, и трите бяха започнали да се усмихват леко, и трите сияеха, сякаш от вътрешна тайна радост.
А очите им бяха затворени като нейните.
Лука изчака, докато те минаха край него като сомнамбули, пристъпвайки уверено като носачи на ковчег, после се върна в стаята на къщичката на вратаря и коленичи отстрани до леглото си, молейки се пламенно за напътствие, та някак да открие мъдростта, въпреки съмненията, които хранеше към самия себе си, да открие какво бе толкова дълбоко нередно на това свято място, и да го поправи.
Още беше на колене, потънал в молитва, когато Фриз отвори с трясък вратата, понесъл кана вода за миене, точно преди зазоряване.
— Помислих си, че ще искате да отидете на утринната молитва.
— Да — Лука се надигна сковано, прекръсти се и целуна кръста, който винаги висеше на врата му — подарък от майка му на четиринайсетия му рожден ден, последният път, когато я беше видял.
— Лоши неща се случват тук — каза Фриз важно, като изля водата в леген и сложи до него чиста кърпа.
Лука наплиска лицето си с вода и изми ръцете си.
— Знам това. Бог ми е свидетел, видях част от него. Какво чуваш ти?
— Ходене насън, видения, монахините постят в празнични дни, подлагат се на гладуване и припадат в параклиса. Някои от тях виждат светлини в небето, като звездата пред влъхвите, после пък някои от тях поискали да потеглят към Витлеем и трябвало да ги възпрат насила. Хората от селото и слугите от замъка казват, че всички монахини полудяват. Говори се, че целият манастир е споходен от лудост и че жените губят разсъдъка си.
Лука поклати глава.
— Единствено светците знаят какво става тук. Чу ли писъците през нощта?
— Да пази Господ, не. Спах в кухнята и чувах само хъркане. Но всички готвачи казват, че папата би трябвало да изпрати епископ да се заеме с разследването. Казват, че тук бродел Сатаната. Папата трябвало да организира разследване.
— Той го стори! Затова съм тук — тросна се Лука. — Аз ще проведа разследване. Аз ще отсъдя.
— Разбира се, че ще го сториш — окуражи го Фриз. — Няма значение на колко години си.
— Всъщност наистина няма значение на колко години съм. Това, което има значение, е, че ми е възложено да проведа разследване.
— Тогава ще е по-добре да започнете с новата игуменка.
— Защо?
— Защото всичко започнало в мига, когато тя дошла тук.
— Няма да слушам кухненски клюки — заяви Лука надменно, като изтри лицето си. Подхвърли кърпата на Фриз. — Ще проведа истинско разследване с очевидци и хора, които дават показания под клетва. Защото аз съм разследващият, назначен от папата, и би било добре никой да не забравя това. Особено онези хора, от които се очаква да ми служат, които би трябвало да поддържат репутацията ми.
— Разбира се, че го правя! Разбира се, че сте! Разбира се, че ще го направите! Вие сте господарят и аз никога не го забравям, макар да сте още малък господар. — Фриз изтръска ленената риза на Лука, а после му подаде расото, което той притягаше с колан високо на кръста си, за да не спъва дългите му крачки. Лука окачи късия си меч на колана и го скри в диплите на расото.
— Говориш ми, сякаш съм дете — каза Лука раздразнено. — А самият ти не си кой знае колко възрастен.
— Това е привързаност — заяви Фриз. — Така показвам привързаност. И уважение. За мен винаги ще си бъдеш „Врабчето”, кльощавият послушник.
— А ти си „Гъсока”, кухненският прислужник — отвърна Лука с усмивка.
— Кинжалът у теб ли е? — спря се Фриз.
Лука потупа ботуша си, където кинжалът беше скрит на сигурно място.
— Всички говорят, че новата игуменка нямала призвание и че не била отгледана за такъв живот — подхвърли Фриз, без да го питат, пренебрегвайки факта, че Лука бе забранил клюките. — Изпратили я тук по силата на бащиното й завещание, тя дала обет и никога повече няма да излезе оттук. Това е единственото наследство, което й оставил баща й, всичко друго получил брат й. Все едно че са я зазидали жива. И откакто дошла, монахините започнали да виждат разни неща и да надават странни вопли. Половината село говори, че Сатаната дошъл заедно с новата игуменка. Защото тя не е влязла тук по своя воля.