— А какво говорят за брат й, какъв е той? — попита Лука, изкушавайки се да поклюкарства въпреки решението си.
— Само добри неща за него. Добър земевладелец, щедър към абатството. Дядо му построил абатството с женски манастир от едната страна, и мъжки за монасите наблизо. Монахините и монасите провеждат общи служби в абатството. Баща му направил дарения и на двата манастира, предал горите и планинските пасища на монахините, и дал няколко ферми и ниви на манастира. Те се управляват сами, като независими манастири, работейки заедно за прослава на Бога, и помагат на бедните. Сега новият господар на свой ред поддържа това. Баща му бил кръстоносец, прочут с храбростта си, дълбоко набожен. Новият господар, струва ми се, е по-сдържан, седи си у дома, търси спокоен живот. Много държи да не се вдига шум около случая, да проведете разследването си, да вземете решение, да съобщите кои са виновните, да пропъдите нечистите неща, които стават, и всичко да се върне към нормалния си ход.
Над главите им камбаната заби за първата утринна молитва.
— Хайде — каза Лука, и тръгна начело от стаите за гостуващия свещеник към манастира и красивата църква.
Чуваха мелодията, докато прекосяваха двора: пътят им се осветяваше от процесия монахини в бели одежди, които носеха факли и пееха, пристъпвайки като хор от ангели, плъзгайки се безшумно в перлената светлина на утрото. Лука отстъпи назад, и дори Фриз занемя пред красотата на гласовете, извисили се уверено в утринното небе. После двамата мъже, към които се присъедини и брат Пиетро, влязоха след пеещите монахини в църквата и заеха местата си в една ниша в дъното. Двеста монахини, забулени с бели пребрадки, заеха столчетата в хора от двете страни на закрития с параван олтар, и застанаха в редици с лице към него.
Службата започна: свещеникът, който я водеше, застанал пред олтара, изричаше ясно и звънко латинските думи с равен баритон, а сладките, високи гласове на жените отговаряха. Лука се вгледа в сводестия таван, в красивите колони, по които бяха изваяни каменни плодове и цветя, а над тях — звезди и луни от боядисан в сребристо камък, като през цялото време слушаше чистотата на отговорите и се питаше какво би могло да терзае такива свети жени всяка нощ, и как можеха да се будят всяка утрин и да отправят такива песнопения към Бог.
В края на службата тримата посетители останаха седнали на каменната скамейка в дъното на параклиса, докато монахините се изнизваха покрай тях със скромно сведени очи. Лука оглеждаше бързо лицата им, търсейки младата жена, която беше видял почти обезумяла миналата нощ, но бледите лица, забулени в бяло, си приличаха до едно. Опита се да огледа дланите им за издайнически знаци на заздравяващи рани, но всички жени държаха ръцете си сключени, скрити в дългите ръкави. Докато се изнизваха, а сандалите им потропваха тихо по каменния под, свещеникът ги последва, и спря пред младите мъже, за да каже вежливо:
— Ще закуся с вас, а после трябва да се върна в моята част от абатството.
— Не сте ли постоянен свещеник тук? — попита Лука, като първо се ръкува с мъжа, а после коленичи за благословията му.
— Имаме манастир точно от другата страна на голямата сграда — обясни свещеникът. — Първият господар на Лукретили решил да основе две религиозни обители: една за мъже и една за жени. Ние, свещениците, идваме тук всеки ден да водим службите. Уви, този манастир принадлежи към монашеския орден на августинците. Ние, мъжете, сме от доминиканския орден — той се наведе към Лука. — Както сам ще разберете, аз смятам, че за всички ще бъде по-добре, ако женският манастир премине под опеката на доминиканския орден. Могат да бъдат ръководени от нашия манастир и да се радват на дисциплината на нашия орден. Под управлението на августинския орден на тези жени им е било позволено просто да правят каквото пожелаят. А сега виждате какво се случва.
— Те съблюдават службите — възрази Лука. — Не вършат своеволия.
— Само защото сами избират да постъпват така. Ако поискат да престанат или да променят нещо, биха могли. За разлика от доминиканците те нямат строго предписание за всичко. В августинския орден обитателите на всеки манастир могат да живеят, както пожелаят. Те служат на Бог така, както смятат за най-добре, и в резултат…
Той млъкна рязко, когато се появи монахинята, отговаряща за имуществото на манастира, пристъпвайки тихо по красивия мраморен под на църквата.
— Е, ето че сестрата-ковчежничка идва да ни повика на закуска, сигурен съм.