Тя не отвърна, а просто обърна глава и заговори на някой, когото той не виждаше, а после вратата на стаята се отвори и възрастната монахиня, вратарката сестра Ана, която ги беше посрещнала в първата им вечер, каза рязко:
— Игуменката казва, че трябва да ви покажа помещението за вашето разследване.
Изглежда, че разговорът с игуменката беше приключил, а дори не бяха видели лицето й.
Стаята беше скромна, с изглед към гората зад манастира, в задната част на жилището, така че не можеха да виждат колонадата, килиите на монахините или хората, които влизаха и излизаха във вътрешния двор пред църквата. Но пък и обитателите на манастира не можеха да виждат кой идва да дава показания.
— Дискретно — отбеляза писарят Пиетро.
— Потайно — каза развеселено Фриз. — Да застана ли отвън, за да се погрижа никой да не ни прекъсва или подслушва?
— Да.
Лука придърпа един стол до празната маса и зачака, докато брат Пиетро извади листове хартия, перо и мастилница, после се настани в края на масата и погледна Лука с очакване. Тримата млади мъже се поколебаха. Лука, объркан от задачата, която им предстоеше, погледна смутено другите двама. Фриз му се ухили и направи насърчителен жест като човек, който развява знаме.
— Напред! — каза той. — Положението тук е толкова лошо, че надали можем да го влошим повече.
Лука сподави момчешки изблик на смях.
— Предполагам — каза той, като зае мястото си, и се обърна към брат Пиетро: — Ще започнем със сестрата-ковчежничка — каза той, като се опитваше да говори решително. — Поне й знаем името.
Фриз кимна и отиде до вратата.
— Доведете сестра Урсула — каза той на сестра Ана.
Тя дойде веднага и седна срещу Лука. Той се опита да не обръща внимание на ведрото й, красиво лице, на сивите й будни очи, които сякаш му се усмихваха с някакво тайно знание.
Сдържано, в съответствие с изискванията, поиска и записа името й, възрастта й — двайсет и четири години — имената на родителите й, и продължителността на престоя й в манастира. Тя се намираше зад стените на манастира от двайсет години, от най-ранно детство.
— Какво става тук според вас? — попита я Лука, окуражен от длъжността си на разследващ, от чувството за собствената си важност, и от атрибутите на службата си: Фриз на вратата, и брат Пиетро с перото и мастилницата.
Тя сведе поглед към простата дървена маса.
— Не знам. Случват се странни събития и сестрите са много разтревожени.
— Какви събития?
— Някои от моите сестри започнаха да получават видения, а две от тях стават насън — напускат леглата си и ходят със затворени очи. Една не може да яде храната, която се поднася в манастирската трапезария, подлага се на гладуване и не може да бъде заставена да се храни. А има и други неща. Други проявления.
— Кога започна това? — попита я Лука.
Тя кимна уморено, сякаш очакваше такъв въпрос.
— Беше преди около три месеца.
— Тогава ли дойде новата игуменка?
Едва доловима въздишка, като дихание:
— Да. Но съм убедена, че тя няма нищо общо с това. Не бих искала по време на разследването да давам показания, които биха могли да се използват срещу нея. Бедите ни започнаха тогава — но не забравяйте, че тя няма авторитет сред монахините, понеже е толкова нова, толкова неопитна, и понеже заяви, че не е тук по своя воля. Един женски манастир има нужда от силно ръководство, от надзор, от жена, която обича живота тук. Новата игуменка е водила много защитен живот, преди да дойде при нас, била любимото дете на велик господар, разглезената дъщеря на именита фамилия; тя не е привикнала да ръководи една религиозна обител. Не е израсла тук. Няма нищо изненадващо в това, че не умее да ръководи.
— Може ли да се нареди на монахините да престанат да получават видения? Това в границите на техния избор ли е? Възможно ли е тя да не е успяла да им помогне поради неумението си да командва?
Писарят Пиетро си отбеляза въпроса.
Сестрата-ковчежничка се усмихна:
— Не и ако виденията им са истински, изпратени от Бог — каза тя непринудено. — Ако са истински видения, тогава нищо не би ги спряло. Но ако са заблуждения и проява на лудост, ако те са жени, които плашат себе си и позволяват на страховете си да ги ръководят… Ако те са жени, които си фантазират и си измислят истории… Простете ми, че съм толкова пряма, братко Лука, но съм живяла в тази общност двайсет години и знам, че двеста жени, живеещи заедно, могат да предизвикат буря от нищото, ако им се позволи да го сторят.
Лука повдигна вежди:
— Могат да накарат някого да ходи насън? Могат със заклинания да направят така, че сестрите им да бягат навън нощем и да се опитват да се измъкнат през портите?