Брат Пиетро не му обърна никакво внимание.
— Коя е следващата? — попита той Лука.
— Игуменката — каза Лука. — После прислужницата й, Ишрак.
— Защо не се срещнем първо с Ишрак, а после може да я държим в съседната стая, докато игуменката говори — предложи Пиетро. — Така можем да бъдем сигурни, че няма да се наговорят.
— Да се наговорят за какво? — нетърпеливо запита Лука.
— Там е цялата работа — каза Пиетро. — Не знаем какво правят.
— Да се наговорят — Фриз внимателно повтори думата. — Наговорят. Странно как някои думи просто звучат като обвинение.
— Просто доведи робинята — заповяда Лука. — Ти не водиш разследването, от теб се очаква да ми служиш като на твой господар. И внимавай тя да не говори с никого, докато идва при нас.
Фриз отиде до кухнята на игуменката и попита за прислужницата, Ишрак. Тя дойде забулена като обитателка на пустинята, облечена в черна туника и шалвари, с наметнат върху главата й шал, прехвърлен напряко през лицето, скриващ устата й. От нея се виждаха само босите й крака — със сребърен пръстен на единия палец — и тъмните, непроницаеми очи над воала. Фриз й се усмихна окуражително; но тя не реагира изобщо, и влязоха мълчаливо в стаята. Жената се настани пред Лука и брат Пиетро, без да пророни нито дума.
— Името ви е Ишрак? — попита я Лука.
— Не говоря италиански — каза тя на перфектен италиански.
— Точно това правите сега.
Тя поклати глава и повтори:
— Не говоря италиански.
— Името ви е Ишрак — опита той отново, този път на френски.
— Не говоря френски — отвърна тя на френски със съвършен акцент.
— Името ви е Ишрак — каза той на латински.
— Да — призна тя на същия език. — Но не говоря латински.
— Какъв език говорите?
— Не говоря.
Лука осъзна, че се е озовал в задънена улица, и се наведе напред, придавайки си толкова авторитет, колкото беше възможно.
— Слушай, жено: имам заповед лично от Светия Отец да проведа разследване на събитията в този манастир и да му изпратя доклада си. По-добре е да ми отговориш, или ще станеш прицел не само на моя гняв, но и на неговия.
Тя сви рамене:
— Няма съм — каза простичко, на латински. — И, разбира се, той може да е ваш Свят Отец, но не е мой.
— Явно можеш да говориш — намеси се брат Пиетро. — Очевидно можеш да говориш няколко езика.
Тя обърна към него безочливия си поглед и поклати глава.
— Говориш с игуменката.
Мълчание.
— Имаме власт да те накараме да говориш — предупреди я брат Пиетро.
Изведнъж тя сведе очи, тъмните ресници забулиха погледа й. Когато вдигна поглед, Лука видя, че в ъгълчетата на тъмнокафявите й очи имаше леки бръчици, и че тя се бореше с желанието си да се изсмее гласно на брат Пиетро.
— Не говоря — повтори само тя. — И не мисля, че имате някаква власт над мен.
Лука се изчерви до алено от бързия гняв на млад мъж, който е бил осмян от жена.
— Просто си върви — каза той кратко.
На Фриз, чието четвъртито лице се появи в отвора на открехнатата врата, каза троснато:
— Повикай игуменката. И задръж тази няма жена в съседната стая, сама.
Изолда стоеше в рамката на вътрешната врата; качулката й беше издърпана толкова напред, че хвърляше плътна сянка над лицето й; ръцете й бяха скрити в дълбоките ръкави, само нежните й бели нозе в прости сандали се подаваха под расото. Без всякаква връзка, Лука забеляза, че пръстите на краката й бяха порозовели от студ, а сводовете на стъпалата й — високо извити.
— Влезте — каза Лука, опитвайки се да овладее гнева си. — Моля, седнете.
Тя седна; но не отметна назад качулката си, затова Лука се намери принуден да наведе глава и да надникне отдолу, за да се опита да я види. В сянката на качулката можа да различи само сърцевидното очертание на челюстта и решителната линия на устата. Останалата част от нея си оставаше загадка.
— Ще отметнете ли качулката си назад, сестро?
— Бих предпочела да не го правя.
— Сестрата-ковчежничка се изправи пред нас без качулка.
— Накараха ме да дам клетва, че ще избягвам обществото на мъже — каза тя студено. — Наредиха ми да се закълна, че ще остана в този орден и няма да се срещам или разговарям с мъже, с изключение на съвсем малобройни думи и най-кратки срещи. Подчинявам се на обетите, които бях принудена да дам. Това не беше мой избор, той ми беше наложен от Църквата. Вие, като служител на Църквата, би трябвало да сте доволен от покорството ми.